Направо към съдържанието

Валентина Шулгина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентина Шулгина
съветски военен лекар
Родена
Починала
12 ноември 2023 г. (101 г.)

НаградиЧервена звезда
медал „За храброст“
Медал „За отбраната на Сталинград“
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“

Валентина Ефимовна Шулгина (на руски: Валентина Ефимовна Шульгина́, на грузински: ვალენტინა ეფიმოვნა შულგინა) e лекарка от РККА, гвардейски лейтенант, последният жив ветеран от битката при Сталинград по време на Великата отечествена война от 1941 – 1945 г.[1][2]

Родена е в с. Бекишево, РСФСР (днес в Тюкалински район, Омска област) на 22 януари 1922 г.[3][4]

Завършва Акушерско-фелдшерския факултет на Томското медицинско училище през 1942 г. Веднага започва работа като селски лекар.[3]

Малко след това Нацистка Германия напада СССР. Призована е на 24 август с.г. във военната комендатура в Омск и след 2 седмици е изпратена в Сталинград като командир на санитарен взвод начело на 21 души. На предните защитни позиции нейната част е зачислена в армията на Василий Чуйков. По време на Сталинградската битка е тежко ранена и контузена.[3]

След разгрома на 6-а армия на маршал Фридрих Паулус при Сталинград (февруари 1943 г.) медицинската ѝ част е изпратена за реорганизация в Мичуринск, а оттам е предислоцирана и участва в Битката за Курската дъга. Войната я отвежда в разрушената столица на Германия, където оставя подписа си на колоните на Райхстага след Битката за Берлин.[2]

От Берлин медицинската ѝ част е прехвърлена през Киев в Чита за участие във войната срещу Япония на Тихоокеанския военен театър. Остава в град Порт Артур в този район до 1954 г. Там се запознава с бъдещия си съпруг, който работи на съветска атомна подводница. Мъжът ѝ напуска флота поради влошено здраве и заминават за Абхазия, където си построяват жилище и остават да живеят.[2]

След края на войната и демобилизацията ѝ Шулгина завършва висше образование в Московския финансов университет и много години работи като счетоводителка в Абхазия.

След установяването им в Сухуми тя започва да пише своите мемоари и стихове на военна тематика.[4]

  • 2 ордена „Червена звезда“ (1942, 1944)[1]
  • Медал „За отбраната на Сталинград“ (1942)[1]
  • Медал „За храброст“ за участие в битката при Курск (1943)[1]
  • Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 година“[1]
  • Орден „Велика отрчествена война“ II ст. (1980)[1]