Направо към съдържанието

Валенки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руски валенки

Валенки са традиционни руски зимни обувки. Не са водоустойчиви и често се носят с галоши. През втората половина на 20 век валенките губят своята привлекателност в градовете, поради асоциацията си със селския тоалет.

Валенките са топли филцови високи ботуши, направени от сушена овча вълна; обикновено са твърди

Валенките обикновено се носят за разходки по сух сняг, когато времето е мразовито. Износват се най-бързо от дъното и много често са подменяни с кожа или друг устойчив материал. Традиционно валенките се предлагат в кафяво, черно, сиво и бяло, но последните няколко години потребителите успяват да поръчат тези ботуши в най-различни цветове (червено, синьо, лилаво, зелено, жълто, оранжево).

Валенките са включени в стандарта за снабдяване на офицерите и редиците на вътрешната военна служба на руската армия с топли дрехи и екипировка.[1]

Руски войник на ски, носещ валенки

Ботушите се появяват в началото на 18 век, но придобиват широко разпространение едва през първата половина на 19 век, когато започват да се произвеждат по индустриални методи. Преди това те биват доста скъпи и само заможни хора могат да си позволят да ги имат.

Днес валенките се свързват с традиционния селски стил на обличане; в градовете те обикновено се носят от малки деца или в силен студ, когато другите обувки не предпазват.

Преди революцията производството на валенки е съсредоточено в уезда Семьонов в Нижегородската губерния.

  1. Russian Federation Government Resolution of 17 July 1995 N 720 "On Approval of the glove providing law for enforcement officers of the Russian Federation and norms of supply of glove property for commanding and enlisted personnel of the Interior of the Russian Federation, with the special title of the internal service
  • Бекеси, Ласло (2006) Войната на Сталин: съветските униформи и милитари 1941 – 45. Ramsbury: Crowood Press ISBN 1-86126-822-X
  • Zaloga, Стивън Дж. (1989) Червената армия от Великата отечествена война, 1941 – 45. Лондон: Озпрей ISBN 0-85045-939-7