Вадим Руднев
| Вадим Руднев | |
| руски семиотик | |
 Вадим Руднев говори в Музея на Маяковски в Москва, 22 февруари 2008 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Тартуски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век Философия на XXI век |
| Интереси | Семиотика |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, лингвистика, културология |
| Работил в | Руски институт по културология |
Вадим Петрович Руднев (на руски: Ру́днев, Вади́м Петро́вич, р. 14 юни 1958 г., Коломна) е руски семиотик, лингвист, филолог, културолог и философ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Вадим Руднев е син на Пьотр Руднев (27 март 1925 – 23 ноември 1996) – един от водещите руски стиховеди, ученик на Алексей Лосев.[1]
Завършва филологическия факултет на Тартуския университет, специалност „Руски език и литература“. Ученик на Юрий Лотман. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Теоретико-лингвистичен анализ на художествения дискурс“, защитена едновременно за двете научни степени (кандидат и доктор на науките) в сектора по теоретична лингвистика на Института по езикознания на Руската академия на науките през 1997 година.
През 1987 – 92 е завеждащ културологичния отдел на литературното списание „Даугава“. Водещ редактор на издателство „Прогресс“ през 1991 – 93 г.; водещ редактор на издателство „Гнозис“ през 1994 – 95 г.; заместник главен редактор на „Художественный журнал“ през 1995 – 96 г.; отговорен секретар на философското списание „Логос“ през 1997 – 2002 г.; научен консултант и редактор на телевизионното предаване на Александър Гордон по телевизия НТВ през 2001 – 02 г.; водещ научен сътрудник във Фонда „Прагматика культуры“ през 2002 година; научен консултант и съводещ на телевизионното предаване „Черный квадрат“ през 2003 – 04 г.
От 2005 година е професор в Института по психоанализа и главен научен сътрудник в сектор „Езиците на културите“ към Федералното държавно научноизследователско учреждение „Руски институт по културология“.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Книги
- Людвиг Витгенштейн: Человек и мыслитель. Обща редакция, превод и аналитична статия. М., 1994.
- Винни Пух и философия обыденного языка. М., 1994, 1996, 2000, 2002.
- Морфология реальности: Исследование по „философии текста“. М., 1996.
- Словарь культуры XX века. М., 1997, 1999, 2001.
- Энциклопедический словарь культуры XX века (3 изд., поправено и допълнено). М., Аграф, 2009, 544 с.
- Прочь от реальности: Исследования по философии текста. II. М., 2000.
- Метафизика футбола: Исследования по философии текста и патографии. М., 2001.
- Характеры и расстройства личности: Патография и метапсихология. М., 2002.
- Божественный Людвиг (биография Витгенштейна). М., 2002.
- Тайна курочки Рябы: Безумие и успех в культуре. М., 2003.
- Словарь безумия. М., Независимая фирма „Класс“, 2005, 400 с.
- Диалог с безумием. М., Аграф, 2005, 320 с.
- Философия языка и семиотика безумия. Избранные работы. М., Территория будущего, 2007, 528 с.
- Апология нарциссизма. М., Аграф, 2007, 272 с.
- Гурджиев и современная психология. М., Аграф, 2010, 160 с.
- Полифоническое тело: Реальность и шизофрения в культуре XX века. М., Гнозис, 2010, 400 с.
- Реальность как ошибка. М., Гнозис, 2011, 320 с.
- Введение в шизореальность. М., Аграф, 2011, 224 с. (серия XXI век)
- Новая модель бессознательного. М., Гнозис, 2012, 288 с.
- Новая модель шизофрении. М., Аграф, 2012, 288 с. (серия XXI век)
- (в съавторство с Александър Чистяков). Территория ДОК: Философия загородного домостроения. М., DOMUS, 2013, 104 с.
- Психология кино. М., ГИТР, 2013, 238 с.
- Иисус Христос и философия обыденного языка. М.: Аграф, 2013, 240 с. ISBN 978-5-7784-0439-7
- Энциклопедический словарь безумия. М.: Гнозис, 2013, 560 с. ISBN 978-5-94244-047-3
- Странные объекты: Феноменология психотического мышления. М.: Академический Проект, 2014, 159 с. ISBN 978-5-8291-1559-3
- Новая модель времени. М.: Гнозис, 2015, 288 с. ISBN 978-5-94244-054-1
- Логика бреда. М.: Когито-Центр, 2015.
- Новая модель реальности. М.: Высшая Школа Экономики, 2016.
- Против истины. М., СПб.: Добросвет, Центр гуманитарных инициатив, 2018, 206 с. ISBN 978-5-7913-0150-5
- Словарь культуры XXI века. Первое приближение (Дайджест первого тома Словаря). Хапур: Kie Publication, 2020, 196 с. ISBN ISBN 978-93-81623-87-9.
- Словарь культуры XXI века: Глобальная серия. Т. 1. / сост., предисл. И. Сид; науч. ред. В. Руднев. Москва: Институт перевода: Центр книги Рудомино, 2022, 464 с. ISBN 978-5-00087-203-1.
- Бетховен. СПб.: Центр гуманитарных инициатив, Добросвет, 2023, 180 с. ISBN 978-5-7913-0201-4
- Статии
- „Пригов – поэт-парафреник“. – В: Семиотика безумия. М., Европа, 2006, с. 206 – 232.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Памяти П. А. Руднева“, „Петрозаводский университет“ (29 ноември 1996) ((ru))
- ↑ Профил на Вадим Руднев Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. в научно-информационния портал „Естественно-научные исследования творческого процесса“ ((ru)).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии
- „Метафизика футбола“, Логос, кн. 8, 1999 (18) ((ru))
- „Поэтика деперсонализации (Л. Н. Толстой и В. Б. Шкловский)“, Логос, кн. 11/12, 1999 (21) ((ru))
- „Русские деньги“, 8 декември 2009 ((ru))
- „В компании с толстяком: реклама и текст“ Архив на оригинала от 2014-07-03 в Wayback Machine., Отечественные записки, 2002, кн. 2 ((ru))
- Интервюта
- Вадим Руднев: „Я не верю в ХХI век“ Архив на оригинала от 2012-05-07 в Wayback Machine., „Частный Корреспондент“, 15 април 2009 ((ru))
- Вадим Руднев: „Витгенштейн и я – неправильные философы“ Архив на оригинала от 2010-12-30 в Wayback Machine., „Новая газета“, рубрика Ex libris, 24 юни 2010 ((ru))
|
