ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство
- Вижте пояснителната страница за други значения на ВМРО.
| ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство ВМРО – Демократска партија за македонско национално единство | |
| Абревиатура | ВМРО – ДПМНЕ |
|---|---|
| Ръководител(и) | Християн Мицкоски |
| Основател(и) | Любчо Георгиевски |
| Основана | 17 юни 1990 г. |
| Седалище | Скопие, ул. „Македония“ 17а |
| Младежка организация | Съюз на младите сили на ВМРО-ДПМНЕ |
| Член на | МДС, ЕНП |
| Идеология | Македонизъм[1] Консерватизъм[2][3] Християндемокрация[4] Антикомунизъм[5][6][7] Национален консерватизъм[8] Десен популизъм[9] |
| Полит. позиция | център-дясно до дясно с крайно десни фракции |
| Цветове | Червен Черен Златен |
| Събрание | 58 / 120
|
| Общини | 42 / 81
|
| Сайт | vmro-dpmne.org.mk |
| ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство в Общомедия | |
Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на Северна Македония в НАТО и Европейския съюз. Международни наблюдатели определят ВМРО-ДПМНЕ като националистическа партия.[10]
История
[редактиране | редактиране на кода]Предпоставки и основаване
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г. започва постепенен процес на дезинтеграция на Югославия, към края на десетилетието се появяват първите признаци на партиен плурализъм в Социалистическа Република Македония. Македонската емиграция в Западна Европа се активизира, и в началото на 1990 г. група около Драган Богдановски основава Координационан съвет на Демократическа партия за македонско национално единство (ДПМНЕ). Богдановски е избран за председател, Панко Стаматовски от Австралия за заместник-председател, членове са Миле Илиевски и Страхил Пеев от Швеция, Йонче Трайчевски от Австралия, Борис Петков и Данчо Бойковски от САЩ, както и Стоян Ковачев от Франция. На 23 януари Драган Богдановски изпраща искане до югославските власти за регистрация на партия ДПМНЕ. На 6 февруари е изпратено писмо до българското правителство, а скоро след това и на гръцкото. През април Драган Богдановски заедно с Гоце Македонски, Мануил Яковлевски и Ставо Доневски провеждат първо заседание за основаването на ДПМНЕ в Берлин, Германия. Скоро след това с тях се свързва Владо Транталовски, който привлича към организацията Люпчо Георгиевски и Борис Змейковски, като на събрание в Мюнхен между 31 май – 2 юни 1990 година те определят целите на партията, изборната програма и други технически аспекти, като е решено официалното ѝ име да е ВМРО-ДПМНЕ, а учредително събрание да се свика на 17 юни 1990 година в Скопие.[11] За председател на учредителното събрание е избрана Дияна Транталовска, секретар Биляна Тренталовска, с членове Златко Тръпковски и Перо Мицевски, проф. Венко Въчков е избран за председател на преброителната комисия. За председател на ВМРО-ДПМНЕ е избран Любчо Георгиевски[12] по предложение на Драган Богдановски.[13] За негови заместници са избрани Доста Димовска и Димитър Църномаров, а Борис Змейковски за генерал секретар.[14]
Партията официално е регистрирана на 5 август 1990 г., като се определя за идеологически наследник на онези кръгове, които са се борили за самостоятелност на Македония от Югославия, и на жертвите на политическите репресии. На посещение на нейни представители в България е уговорено Република Македония да бъде призната за независима държава.[15] ВМРО-ДПМНЕ печели с голямо мнозинство първите многопартийни избори в Социлистическа Република Македония през 1990 г. На 6 – 7 април 1991 г. в Прилеп се провежда Първият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ под наслов „Самостоятелна и независима Македония, връщане към идеята за самостоятелност“, като Драган Богдановски е избран за почетен председател.[16]
Редица скандали, спорни политически решения, намесата и инфилтрацията на тайната полиция в политиката на партията, водят до частично разцепление във ВМРО-ДПМНЕ. Димитър Църномаров е изключен от ВМРО-ДПМНЕ през 1993 г. и създава собствена партия ВМРО-Татковинска. През следващите години се създават паралелни политически организации от отцепници като ВМРО Обединена, ВМРО-ВМРО на Борис Змейковски, ВМРО Истинска, ВМРО Гоцева, ВМРО-Македонска на Борис Стоименов, ВМРО-ДП на Владимир Голубовски, ВМРО-ДОМ, ВМРО-МНМ на Любчо Мирчевски и други.[17]
ВМРО-ДПМНЕ при Люпчо Георгиевски
[редактиране | редактиране на кода]През 1994 г. ВМРО-ДПМНЕ минава в опозиция, на 6 – 7 май 1995 г. се провежда Вторият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кичево.[16] През 1998 г. отново печели изборите. Партията сформира четвърто поред правителство на Република Македония в коалиция с Демократическата партия на албанците и Демократическата алтернатива, като за министър-председател е избран Люпчо Георгиевски. На президентските избори през 1999 г., побеждава кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски, който загива трагично в самолетна катастрофа през 2004 г. През 2002 г. ВМРО-ДПМНЕ губи парламентарните избори, главно заради нестабилността на страната след военния конфликт в Република Македония от 2001 г.
ВМРО-ДПМНЕ при Никола Груевски
[редактиране | редактиране на кода]На конгрес на партията през май 2003 г. в Охрид, Любчо Георгиевски подава оставка като председател на ВМРО-ДПМНЕ и основава своя партия ВМРО Народна партия. За нов председател на партията е избран Никола Груевски. Кандидатът за президент на изборите през 2004 г., Сашко Кедев губи от Бранко Цървенковски. През 2006 г. ВМРО-ДПМНЕ печели парламентарните избори, а Никола Груевски става министър-председател на Република Македония. Изпълнява тази длъжност до днес с няколко поредни правителства. През 2009 г. кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент Георге Иванов печели изборите. До май 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява непрекъснато почти 11 години и има пълната власт на местно и държавно равнище. На изборите от декември 2006 партията печели само относително мнозинство и от края на май 2017 г. е принудена да премине в опозиция. Губи местните избори през октомври 2017 г.
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламент (самостоятелно или в коалиция с по-малки партии)
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Гласове | % | Места | Място | Управление |
|---|---|---|---|---|---|
| 1990 | 154 101 | 14,3% | 38 | 3-то | Не |
| 238 367 | 29,9% | 1-во | |||
| 1994 | 154 101 | 14,3% | 0 | 2-ро | Не |
| бойкотира | бойкотира | бойкотира | |||
| 1998 | 312 669 | 28,1% | 49 | 1-во | Да |
| 381 196 | 49% | 1-во | |||
| 2002 | 298 404 | 25% | 33 | 2-ро | Не |
| 2006 | 303 543 | 32,5% | 45 | 1-во | Да |
| 2008 | 481 501 | 48,48% | 63 | 1-во | Да |
| 2011 | 438 138 | 39,98% | 56 | 1-во | Да |
| 2014 | 481 615 | 42,98% | 61 | 1-во | Да |
| 2016 | 454 253 | 38,12% | 51 | 1-во | Не |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Janusz Bugajski. Ethnic Politics in Eastern Europe: A Guide to Nationality Policies, Organizations, and Parties. M.E. Sharpe, 1995. ISBN 978-0-7656-1911-2. с. 463–.
- ↑ Bakke, Elisabeth. Central and East European party systems since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
- ↑ Nordsieck, Wolfram. Macedonia. Посетен на 8 март 2012.
- ↑ Key political Parties in Macedonia. 27 септември 2012.
- ↑ Hugh Poulton. Who Are the Macedonians? (2nd edition). Indiana University Press, 2000. ISBN 978-0253213594. с. 217.
- ↑ European Centre for Minority Issues Staff. European Yearbook of Minority Issues: 2002 – 2003. Martinus Nijhoff Publishers, 2002 – 2003. с. 233.
- ↑ Corina Dobos. Politics of Memory in Post-Communist Europe (History of Communism in Europe). Zeta Books, 2010. ISBN 978-9731997858. с. 197.
- ↑ Sabrina P. Ramet. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 18 февруари 2010. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
- ↑ Ljupcho Petkovski. Authoritarian Populism and Hegemony: Constructing ‘the People’ in Macedonia’s illiberal discourse. Centre of Southeast European Studies.
- ↑ Alan John Day, Political parties of the world, 2002; Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, Hurst & Company, 2000; Christopher K. Lamont, International Criminal Justice and the Politics of Compliance, Ashgate, 2010; Imogen Bell, Central and South-Eastern Europe 2004, Routledge; Keith Brown, The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Princeton University Press, 2003; Jonathan P. Stein, EastWest Institute (New York), The Politics of National Minority Participation in Post-Communist Europe: State-Building, Democracy, and Ethnic Mobilization, M E Sharpe Inc, 2000, pp.88 – 91 (ch. Nationalist Majority Parties); Steven Levitsky, Lucan A. Way, Competitive Authoritarianism: Hybrid Regimes After the Cold War (Problems of International Politics), Cambridge University Press, 2010, p.125
- ↑ The foundations of the VMRO-DPMNE hit in Munich and are sanctified in Skopje, said one of the founders party Gojko Jakovlevska, Retouch truths of the VMRO-DPMNE Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., www.maticanaiselenici.com, 6 септември 2012 г.
- ↑ Формирање на ВМРО-ДПМНЕ со поддршка на емиграцијата, www.mn.mk, 13 юни 2009 г.
- ↑ Како беше формирана партијата ВМРО-ДПМНЕ Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine., в. Утрински весник, 7 януари 2008 г.
- ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241.
- ↑ Желев: Стремяхме се югоармията да не нападне Македония, Dnes.bg, 21 декември 2010 г.
- ↑ а б ОБРАЌАЊЕ НА Г. ВЛАДО ТРАНТАЛОВСКИ, ПО ПОВОД ОДБЕЛЕЖУВАЊЕТО 20 ГОДИНИ ПОСТОЕЊЕ НА ВМРО-ДПМНЕ[неработеща препратка], www.vmro.org.mk, 6 септември 2012 г.
- ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241, 247 – 249.
