Направо към съдържанието

ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ВМОРО-ДПМНЕ)
Вижте пояснителната страница за други значения на ВМРО.
ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство
ВМРО – Демократска партија за македонско национално единство
АбревиатураВМРО – ДПМНЕ
Ръководител(и)Християн Мицкоски
Основател(и)Любчо Георгиевски
Основана17 юни 1990 г.
СедалищеСкопие, ул. „Македония“ 17а
Младежка организацияСъюз на младите сили на ВМРО-ДПМНЕ
Член наМДС, ЕНП
ИдеологияМакедонизъм[1]
Консерватизъм[2][3]
Християндемокрация[4]
Антикомунизъм[5][6][7]
Национален консерватизъм[8]
Десен популизъм[9]
Полит. позицияцентър-дясно до дясно с крайно десни фракции
Цветове  Червен
  Черен
  Златен
Събрание
58 / 120
Общини
42 / 81
Сайтvmro-dpmne.org.mk
ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство в Общомедия

Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на Северна Македония в НАТО и Европейския съюз. Международни наблюдатели определят ВМРО-ДПМНЕ като националистическа партия.[10]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки и основаване

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г. започва постепенен процес на дезинтеграция на Югославия, към края на десетилетието се появяват първите признаци на партиен плурализъм в Социалистическа Република Македония. Македонската емиграция в Западна Европа се активизира, и в началото на 1990 г. група около Драган Богдановски основава Координационан съвет на Демократическа партия за македонско национално единство (ДПМНЕ). Богдановски е избран за председател, Панко Стаматовски от Австралия за заместник-председател, членове са Миле Илиевски и Страхил Пеев от Швеция, Йонче Трайчевски от Австралия, Борис Петков и Данчо Бойковски от САЩ, както и Стоян Ковачев от Франция. На 23 януари Драган Богдановски изпраща искане до югославските власти за регистрация на партия ДПМНЕ. На 6 февруари е изпратено писмо до българското правителство, а скоро след това и на гръцкото. През април Драган Богдановски заедно с Гоце Македонски, Мануил Яковлевски и Ставо Доневски провеждат първо заседание за основаването на ДПМНЕ в Берлин, Германия. Скоро след това с тях се свързва Владо Транталовски, който привлича към организацията Люпчо Георгиевски и Борис Змейковски, като на събрание в Мюнхен между 31 май – 2 юни 1990 година те определят целите на партията, изборната програма и други технически аспекти, като е решено официалното ѝ име да е ВМРО-ДПМНЕ, а учредително събрание да се свика на 17 юни 1990 година в Скопие.[11] За председател на учредителното събрание е избрана Дияна Транталовска, секретар Биляна Тренталовска, с членове Златко Тръпковски и Перо Мицевски, проф. Венко Въчков е избран за председател на преброителната комисия. За председател на ВМРО-ДПМНЕ е избран Любчо Георгиевски[12] по предложение на Драган Богдановски.[13] За негови заместници са избрани Доста Димовска и Димитър Църномаров, а Борис Змейковски за генерал секретар.[14]

Партията официално е регистрирана на 5 август 1990 г., като се определя за идеологически наследник на онези кръгове, които са се борили за самостоятелност на Македония от Югославия, и на жертвите на политическите репресии. На посещение на нейни представители в България е уговорено Република Македония да бъде призната за независима държава.[15] ВМРО-ДПМНЕ печели с голямо мнозинство първите многопартийни избори в Социлистическа Република Македония през 1990 г. На 6 – 7 април 1991 г. в Прилеп се провежда Първият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ под наслов „Самостоятелна и независима Македония, връщане към идеята за самостоятелност“, като Драган Богдановски е избран за почетен председател.[16]

Редица скандали, спорни политически решения, намесата и инфилтрацията на тайната полиция в политиката на партията, водят до частично разцепление във ВМРО-ДПМНЕ. Димитър Църномаров е изключен от ВМРО-ДПМНЕ през 1993 г. и създава собствена партия ВМРО-Татковинска. През следващите години се създават паралелни политически организации от отцепници като ВМРО Обединена, ВМРО-ВМРО на Борис Змейковски, ВМРО Истинска, ВМРО Гоцева, ВМРО-Македонска на Борис Стоименов, ВМРО-ДП на Владимир Голубовски, ВМРО-ДОМ, ВМРО-МНМ на Любчо Мирчевски и други.[17]

ВМРО-ДПМНЕ при Люпчо Георгиевски

[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. ВМРО-ДПМНЕ минава в опозиция, на 6 – 7 май 1995 г. се провежда Вторият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кичево.[16] През 1998 г. отново печели изборите. Партията сформира четвърто поред правителство на Република Македония в коалиция с Демократическата партия на албанците и Демократическата алтернатива, като за министър-председател е избран Люпчо Георгиевски. На президентските избори през 1999 г., побеждава кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски, който загива трагично в самолетна катастрофа през 2004 г. През 2002 г. ВМРО-ДПМНЕ губи парламентарните избори, главно заради нестабилността на страната след военния конфликт в Република Македония от 2001 г.

ВМРО-ДПМНЕ при Никола Груевски

[редактиране | редактиране на кода]

На конгрес на партията през май 2003 г. в Охрид, Любчо Георгиевски подава оставка като председател на ВМРО-ДПМНЕ и основава своя партия ВМРО Народна партия. За нов председател на партията е избран Никола Груевски. Кандидатът за президент на изборите през 2004 г., Сашко Кедев губи от Бранко Цървенковски. През 2006 г. ВМРО-ДПМНЕ печели парламентарните избори, а Никола Груевски става министър-председател на Република Македония. Изпълнява тази длъжност до днес с няколко поредни правителства. През 2009 г. кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент Георге Иванов печели изборите. До май 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява непрекъснато почти 11 години и има пълната власт на местно и държавно равнище. На изборите от декември 2006 партията печели само относително мнозинство и от края на май 2017 г. е принудена да премине в опозиция. Губи местните избори през октомври 2017 г.

Скандали

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Скопие 2014

ВМРО-ДПМНЕ е критикувана за своята политика на „антиквизация“, при която страната се стреми да затвърди древните македонски фигури като Александър Велики и Филип II Македонски.[18] Към тази политика се върви от идването на власт през 2006 г., и по-специално, тъй като Македония не получава покана за НАТО през 2008 г., като начин за оказване на натиск върху Гърция, както и в опит за изграждане на нова идентичност на базата на предполагаема връзка към древността.[19][20] Антиквизацията е изправена пред критики от академичните среди, като показва слабост на археологията и на други исторически дисциплини в публичния дискурс, както и опасността от маргинализация.[21] Политиката също привлича критики на вътрешния пазар, като етническите македонци в рамките на страната, които виждат това като опасно разделяне на между тези, които се определят с класическата древност и тези, които се определят със славянската култура на страната.[22] Етническите албанци в Република Македония я определят като опит да ги маргинализира и изключи от националния наратив. Политиката, която също твърди, че са етнически македонци много от националните герои на България, като например Тодор Александров и Иван Михайлов, получава критики от страна на България, и се счита, че има отрицателно въздействие върху международната позиция на страната.[23] Чужди дипломати предупреждават, че политиката на антиквизация намалява международното съчувствие към Република Македония в спора за именуване с Гърция. СДСМ – основната опозиционна партия, се противопоставя на проекта и твърди, че паметниците в проекта може да струват шест до десет пъти по-малко от това, което правителството плаща, което може би вече надхвърля 600 милиона евро.[24][25]

Участия в избори

[редактиране | редактиране на кода]

Парламент (самостоятелно или в коалиция с по-малки партии)

[редактиране | редактиране на кода]
Година Гласове % Места Място Управление
1990 154 101 14,3% 38 3-то Не
238 367 29,9% 1-во
1994 154 101 14,3% 0 2-ро Не
бойкотира бойкотира бойкотира
1998 312 669 28,1% 49 1-во Да
381 196 49% 1-во
2002 298 404 25% 33 2-ро Не
2006 303 543 32,5% 45 1-во Да
2008 481 501 48,48% 63 1-во Да
2011 438 138 39,98% 56 1-во Да
2014 481 615 42,98% 61 1-во Да
2016 454 253 38,12% 51 1-во Не

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Janusz Bugajski. Ethnic Politics in Eastern Europe: A Guide to Nationality Policies, Organizations, and Parties. M.E. Sharpe, 1995. ISBN 978-0-7656-1911-2. с. 463–.
  2. ↑ Bakke, Elisabeth. Central and East European party systems since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
  3. ↑ Nordsieck, Wolfram. Macedonia. Посетен на 8 март 2012.
  4. ↑ Key political Parties in Macedonia. 27 септември 2012.
  5. ↑ Hugh Poulton. Who Are the Macedonians? (2nd edition). Indiana University Press, 2000. ISBN 978-0253213594. с. 217.
  6. ↑ European Centre for Minority Issues Staff. European Yearbook of Minority Issues: 2002 – 2003. Martinus Nijhoff Publishers, 2002 – 2003. с. 233.
  7. ↑ Corina Dobos. Politics of Memory in Post-Communist Europe (History of Communism in Europe). Zeta Books, 2010. ISBN 978-9731997858. с. 197.
  8. ↑ Sabrina P. Ramet. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 18 февруари 2010. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
  9. ↑ Ljupcho Petkovski. Authoritarian Populism and Hegemony: Constructing ‘the People’ in Macedonia’s illiberal discourse. Centre of Southeast European Studies.
  10. ↑ Alan John Day, Political parties of the world, 2002; Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, Hurst & Company, 2000; Christopher K. Lamont, International Criminal Justice and the Politics of Compliance, Ashgate, 2010; Imogen Bell, Central and South-Eastern Europe 2004, Routledge; Keith Brown, The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Princeton University Press, 2003; Jonathan P. Stein, EastWest Institute (New York), The Politics of National Minority Participation in Post-Communist Europe: State-Building, Democracy, and Ethnic Mobilization, M E Sharpe Inc, 2000, pp.88 – 91 (ch. Nationalist Majority Parties); Steven Levitsky, Lucan A. Way, Competitive Authoritarianism: Hybrid Regimes After the Cold War (Problems of International Politics), Cambridge University Press, 2010, p.125
  11. ↑ The foundations of the VMRO-DPMNE hit in Munich and are sanctified in Skopje, said one of the founders party Gojko Jakovlevska, Retouch truths of the VMRO-DPMNE Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., www.maticanaiselenici.com, 6 септември 2012 г.
  12. ↑ Формирање на ВМРО-ДПМНЕ со поддршка на емиграцијата, www.mn.mk, 13 юни 2009 г.
  13. ↑ Како беше формирана партијата ВМРО-ДПМНЕ Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine., в. Утрински весник, 7 януари 2008 г.
  14. ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241.
  15. ↑ Желев: Стремяхме се югоармията да не нападне Македония, Dnes.bg, 21 декември 2010 г.
  16. ↑ а б ОБРАЌАЊЕ НА Г. ВЛАДО ТРАНТАЛОВСКИ, ПО ПОВОД ОДБЕЛЕЖУВАЊЕТО 20 ГОДИНИ ПОСТОЕЊЕ НА ВМРО-ДПМНЕ[неработеща препратка], www.vmro.org.mk, 6 септември 2012 г.
  17. ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241, 247 – 249.
  18. ↑ Macedonia profile, BBC News Europe, 23 октомври 2012
  19. ↑ Ghosts of the past endanger Macedonia's future. Boris Georgievski, BalkanInsight, 27 октомври 2009.
  20. ↑ Langer, Benjamin. Reading the City: Urban Space and Memory in Skopje. Univerlagtuberlin, 2010. ISBN 978-3-7983-2129-8. с. 43.
  21. ↑ Ludomir R. Lozny. Comparative Archaeologies: A Sociological View of the Science of the Past. Springer, 1 януари 2011. ISBN 978-1-4419-8225-4. с. 427.
  22. ↑ Academic G. Stardelov and first President of the Republic of Macedonia Киро Глигоров against antiquisation, on youtube
  23. ↑ Nation-building ancient Macedonian style: the origins and the effects of the so-called antiquization in Macedonia, Nationalities Papers, Anastas Vangelia, pp. 13 – 32, Volume 39, Issue 1, 2011.
  24. ↑ SDSM Allegations at Government on Skopje 2014 Project // Skopje, SkopjeDiem, 30 март 2011. Посетен на 30 юли 2012.
  25. ↑ Macedonian Culture Strategy: Milestone or Wish List?, BalkanInsight, 15 Nov 12
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ВМРО_–_Демократическа_партия_за_македонско_национално_единство&oldid=12319866“.