ВЕЦ „Левски“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.
| ВЕЦ Левски | |
 ВЕЦ Левски | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Карлово, България |
|---|---|
| Собственик | НЕК |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 3 |
| Капацитет | 3200 kW |
| Открита | 26 декември 1926 г. |
| Уебсайт | vec.nek.bg |
| ВЕЦ Левски в Общомедия | |
Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.[1]
Централата се намира в близост до Карловския водопад. След като се използва водния отток за производство на електроенергия, водата се подава за питейни нужди на Карлово.[1]
Проектът на централата е на строителния инженер Д. Хр. Павлов. Строителството се извършва от фирма „Релла и Неффе“. Централата е пусната в експлоатация на 26 декември 1926 г. Оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 kW. Открита е тържествено от цар Борис III. В 1930 г. е пусната в експлоатация втора хидрогрупа с мощност на генератора 490 kW. През 1948 г. се осъществява паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“. През 1951 г. по проект на „Енергопроект“ ВЕЦ „Левски“ е разширена с хидрогрупа с мощност на генератора 3000 kW.[1]
Централата разполага с три турбини с инсталирана мощност 3200 kW, като средногодишното производство възлиза на 10 гигаватчаса. Максималното водно количество е 1,5 m3/s. Падът на водата е 350 m.[1]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Напорен тръбопровод -
ВЕЦ Левски
