Направо към съдържанието

Военновъздушни сили на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ВВС на Русия)
Военновъздушни сили на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Информация
Активна1992 – понастоящем
Държава Русия
ПреданостРусия
КлонВъздушнокосмически сили
ТипВоенновъздушни сили
Роляотбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер148 000 души[1]
Годишнини12 август
Битки/войниПърва чеченска война
Война на Дагестан
Източнотиморската криза
Втора чеченска война
Руско-грузинска война
Анексиране на Крим от Русия
Гражданска война в Сирия
Руско нападение над Украйна
Командири
ГлавнокомандващВладимир Путин
Командващ ВКСВиктор Афзалов
Командващ ВВССергей Дронов
Емблеми
Знаме
Емблема
Кокарда
Използвани самолети
ЩурмовиСу-24, Су-34, Су-25
БомбардировачиТу-22М, Ту-95, Ту-160
ИзтребителиСу-27, Су-30, Су-35, МиГ-29, МиГ-31
ПрехващачиИл-76
ПатрулниАн-30, Ан-72
РазузнавателниИл-76, Ил-80
УчебниЯк-130, L-39, Ту-134
ТранспортниАн-12, Ан-22, Ан-24, Ан-26 и други
Военновъздушни сили на Русия в Общомедия

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

История

[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[9] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[10]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[11]
До края на 2019 г. се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител от 5-о поколение Су-57.[12]

Структура

[редактиране | редактиране на кода]

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

  • Авиация
    • Далекобойна
    • Военно-транспортна
    • Фронтова
    • Армейска
  • Зенитно-ракетни войски
  • Радиотехнически войски
  • Специални войски
  1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:
132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
8-а специална авиационна дивизия – Чкаловски
2457-а авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново
929-и държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск
4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк
968-и Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк
3958-а Керченска авиационна база – Саваслейка
4020-а база на авиационния резерв – Липецк
185-и център за бойна подготовка – Астрахан
344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок
924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск
Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче
  1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
  2. 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
  3. 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
  4. 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
  5. 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
  6. 37-а въздушна армия
  7. Командване на военно-транспортната виация

Оборудване

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]

Самолети

[редактиране | редактиране на кода]
Самолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Изтребители
Су-27 СССР Въздушно превъзходство Су-27С/Су-27СМ
Су-27СМ3
Су-27УБ
Су-30 Русия Многоцелеви изтребител Су-30
Су-30М2 		455[13] (Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35 Русия Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство Су-35
Су-35С 		48 50 поръчани Су-35 (2016)
МиГ-29 СССР Многоцелеви изтребител МиГ-29
МиГ-29УБ
МиГ-29СМТ 		490[13]
МиГ-31 СССР Изтребител-прехващач МиГ-31
МиГ-31БМ 		400[13]
1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24 СССР Бомбардировач Су-24М
Су-24М2 		515[13]
Су-34 Русия Бомбардировач Су-34 100 55 поръчани[14]
Су-25 СССР Щурмовик Су-25
Су-25УБ
Су-25СМ
Су-25Т 		280[13]
800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М СССР Стратегически бомбардировач Ту-22М3 93[13]
Ту-95 СССР Стратегически бомбардировач Ту-95МС 64[13]
Ту-160 СССР Стратегически бомбардировач Ту-160 19[13] 14 поръчани[14]
173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30 СССР Военноморски патрул Ан-30 1[13]
Антонов Ан-30 СССР Разузнавателен Ан-30 8[13]
Антонов Ан-72 СССР Военноморски патрул Ан-72 1[13]
Ил-76 СССР ДРЛОУ Бериев А-50 26[13]
Ил-76 СССР Команден Ил-76 1[13]
Ил-80 СССР Команден Ил-80 4[13]
41
Въздушни цистерни
Ил-78 СССР Въздушна цистерна Ил-78 20[13]
20
Транспортни
Антонов Ан-12 СССР Транспортен Ан-12 140[13]
Антонов Ан-22 СССР Транспортен An-22 6[13]
Антонов Ан-24
Антонов Ан-26 		СССР Транспортен Ан-24/Ан-26 76[13]
Антонов Ан-30 СССР Транспорт Ан-30 2[13]
Антонов Ан-72 СССР Транспортен Ан-72/Ан-74 39[13]
Антонов Ан-124 СССР Транспортен Ан-124
An-124-150 		2[13] 20 поръчани[14]
Антонов Ан-140 Русия Транспортен Ан-140 0[13] 1 поръчан
Илюшин Ил-62 СССР Транспортен Ил-62 3[13]
Илюшин Ил-76 СССР Транспортен Ил-76МД 175[13] 2 поръчани
Let L-410 Turbolet Чехословакия Транспортен L-410 7[13]
Туполев Ту-134 СССР Транспортен Ту-134 11[13]
Туполев Ту-154 СССР Транспортен Ту-154 4[13]
Яковлев Як-40 СССР Транспортен Як-40 1[13]
466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130 Русия Учебен Як-130 50 5 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros Чехословакия Учебен L-39 527[13]
Туполев Ту-134 СССР Учебен Ту-134 3[13]
33

4000 самолета

Вертолети

[редактиране | редактиране на кода]
Вертолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Вертолети
Камов Ка-28 СССР Транспортен Ка-28 2[13]
Камов Ка-29 СССР Транспортен Ка-29 21[13]
Камов Ка-50 СССР Щурмови Ка-50 15[13]
Камов Ка-52 Русия Щурмови Ка-52 10[13] Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60 Русия Многоцелеви вертолет Ка-60 5[13] 195 поръчани[14]
Мил Ми-2 СССР Лек щурмови и транспортен Ми-2 280[13]
Мил Ми-6 СССР Тежък транспортен Ми-6 6[13]
Мил Ми-8
Мил Ми-17 		СССР Среден транспортен Ми-8
Ми-8МТВ-5
Ми-8АМТШ
Ми-17 		183[13]
Мил Ми-24
Ми-35 		СССР Щурмови Ми-24В
Ми-24ПН
Ми-35 		365[13]
Мил Ми-26 СССР Тежък транспортен Ми-26 30[13]
Мил Ми-28 Русия Щурмови Ми-28Н 50[13] 40 поръчани[14]
Камов Ка-226 Русия Транспортен Ка-226Т 3[13]
Казан Ансат Русия Учебен Ансат-У 0[13] 40 поръчани
970

970 вертолета

ПВО

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
  2. ↑ Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
  3. ↑ General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force Архив на оригинала от 2012-03-01 в Wayback Machine.
  4. ↑ Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
  5. ↑ BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War', 17 август 2007, patrols // BBC News, 17 август 2007. Посетен на 1 юни 2011.
  6. ↑ Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
  7. ↑ BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 април 2008 // BBC News, 30 април 2008. Посетен на 1 юни 2011.
  8. ↑ Russian Military Aircrew Numbers Tumble // Aviationweek.com, 16 декември 2009. Посетен на 1 юни 2011.[неработеща препратка]
  9. ↑ 18 септември 2009 // Asbarez.com, 10 февруари 1995. Посетен на 1 юни 2011.
  10. ↑ John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East // Globalsecurity.org. Посетен на 1 юни 2011.
  11. ↑ Радиостанция „Эхо Москвы“ / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин // Echo.msk.ru. Посетен на 1 юни 2011.
  12. ↑ В России началось серийное производство истребителей Су-57 // ТАСС, 29 юли 2019. Посетен на 21 октомври 2019.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас „World Air Forces 2010“. Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
  14. ↑ а б в г д е ж з www.milaviapress.com, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 14 август 2011 
  15. ↑ The Military Balance 2010. стр.222, 223
  16. ↑ Составляющие противоракетнои ереси // Архивиран от оригинала на 2011-08-22. Посетен на 2011-08-19.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Военновъздушни_сили_на_Русия&oldid=12163783“.