Бямбин Ринчен
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- В това монголско име Бямбин е презиме, а Ринчен е лично име.
| Бямбин Ринчен Бямбын Ринчен | |
| монголски писател и учен | |
| Роден |
25 декември 1905 г.
|
|---|---|
| Починал |
Улан Батор, Монголия |
| Учил в | Будапещенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика, история на литературата, фолклористика |
| Работил в | Монголски държавен университет |
| Семейство | |
| Род | Чингисиди |
| Уебсайт | |
| Бямбин Ринчен в Общомедия | |
Еншьообю овогт Бямбин Ринчен (на монголски: Еншөөбү овогт Бямбын Ринчен) е монголски писател и учен, първият академик в страната, лауреат на Държавната награда на Монголия.
Той сред основоположниците на съвременната монголска литература, преводач на литература и учен в разни области на монголските проучвания, най-вече в лингвистиката.
Роден е през 1905 г. в Алтанбулаг сум (Селенге) в област Селенге, Монголия (по други данни: в Болшой луг, Бурятия, Руска империя).
Владее отлично руски, чешки, френски, английски, немски и есперанто.
Писател
[редактиране | редактиране на кода]Написал е много романи и къси разкази, включително класически произведения като:
- „Ану хатан“ (Кралица Ану),
- „Заан Залуудай“,
- „Их нүүдэл“ (Голямото преселение),
- „Бэр цэцэг“ (Цветето и булката),
- „Нууцыг задруулсан захиа“ (Предателско писмо),
- „Шүхэрч Буниа“ (Буниа, парашутистката).
Неговият роман „Yүрийн туяа“ („Зора“) е преведен на руски и чешки.
Като преводач превежда творби на Максим Горки, Владимир Маяковски, Михаил Шолохов, Ги дьо Мопасан и Назъм Хикмет на монголски език, правейки ги известни на по-широка публика.
Написал е също сценарий за филм за Цогт Хун Тайж, който печели Държавната награда в средата на 1940-те години. Той незабавно превежда всички пари от наградата в подкрепа на сираци в Ленинград.
Учен
[редактиране | редактиране на кода]През 1956 г. защитава докторат по лингвистика в Университет „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща, Унгария на тема: „Граматика на писмения монголски език.“
От 1964 до 1967 г. се занимава с езика на монголските паметници, фонетиката, съвременната история, писането, етимологията и морфологията на монголския език. През 1969 г. публикува граматика на хамниган – вид монголски език.
Ринчен публикува статии за монголския шаманизъм, исторически езикови документи и фолклор.
Член е на Монголската академия на науките.
Умира през 1977 г. в Улан Батор. В негова чест е издигнат паметник на входа на Централната библиотека в Улан Батор.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
