Бърнард Барцен
| Бърнард Барцен | |
| Bernard Bartzen | |
_(cropped).jpg) Бърнард Барцен, 1952 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Роден | 25 ноември 1927 г.
|
| Починал | |
| Кариера | |
| Професионална | 1945 (аматьор) |
| Оттеглил се | 1960 |
| Сингъл | |
| Най-висока позиция | 8 (1959, Ланс Тингей)[1] |
| Турнири от Големия шлем | |
| Ролан Гарос | 4-ти кръг 1953 |
| Уимбълдън | 2-ри кръг 1953 |
| ОП на САЩ | 1/2 финал 1959 |
| Двойки | |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | САЩ |
| Информацията е актуална към 13 януари 2025 | |
| Бърнард Барцен в Общомедия | |
Бърнард „Тът“ Барцен (на английски: Bernard „Tut“ Bartzen) е американски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бърнард Барцен е роден на 25 ноември 1927 г. в Остин, Тексас. Премества се със семейството си в Сан Анджело, когато е на 5 години.[2] Той печели три титли в гимназията на щата Тексас - две на сингъл и една на двойки, и Националния междуучилищен шампионат на сингъл. Барцен посещава колежа на „Уилям и Мери“, където записва рекорд на сингъл от 50–0 победи-загуби. Той печели титлата на NCAA на двойки с Фред Ковалески през 1948 г.[2]
Бърнард Бартцен почива на 10 юли 2019 г., 19 години след деня на смъртта на съпругата му Сара Джейн Ледбетър.[3]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Бърнард Барцен влиза в американската тенис верига и е класиран в топ 10 девет поредни години (1953-1961), две от които под номер 2 (1959 и 1960).[2] Ланс Тингей от „Дейли Телеграф“ го класира като номер 8 в света за 1959 г.[1] По време на кариерата си той има победи над бъдещи членове на Залата на славата като Вик Сейшас и Тони Трабърт. Една от победите над Траберт е през 1955 г. на финала на Синсинати Оупън, където Бартцен печели три титли: 1955, 1957 и 1958 г.
Барцен достига до полуфинал на Националния шампионат на САЩ през 1959 г., като побеждава Вик Сейшас и третия поставен Бари Маккей, преди да загуби от бъдещия шампион Нийл Фрейзър.[4]
Печели четири шампионата на САЩ на клей корт,[5] проведени в Ривър Форест, Илинойс. Печели националната титла на Канада на червен клей през 1954 г.
Тът Бартцен е член на отбора на САЩ за Купа Дейвис между 1952 и 1961 г., печели всичките си 15 мача на сингъл. През 1959 и 1960 г. той е помощник-капитан на отбора.[6]
Бърнард Барцен е въведен в Тексаската тенис зала на славата през 1982 г. и в Тексаската спортна зала на славата през 1995 г.[6][7]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]- Списъкът е непълен
| П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Загуба | 1952 |  Чили Оупън
|
Клей |  Ярослав Дробни
|
6–4, 4–6, 8–6, 2–6, 2–6 | ||
| Загуба | 1953 | Дикси Интернешънал
|
Клей | Гарднър Мълой
|
1–6, 6–3, 0–6, 1–6 | ||
| Загуба | 1953 |  Сицилия Оупън
|
Клей | Бъдж Пати
|
6–3, 4–6, 6–3, 3–6, 1–6 | ||
| Победа | 1954 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Тони Трабърт
|
6–4, 4–6, 6–0, 6–2 | ||
| Победа | 1954 |  Канада Оупън (Торонто)
|
Твърда |  Косеи Камо
|
6–4, 6–0, 6–3 | ||
| Загуба | 1955 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Тони Трабърт
|
8–10, 1–6, 4–6 | ||
| Победа | 1955 | Синсинати Оупън
|
Твърда | Тони Трабърт
|
7–9, 11–9, 6–4 | ||
| Загуба | 1955 | Дикси Интернешънал
|
Клей | Еди Мойлан
|
8–10, 4–6, 3–6 | ||
| Загуба | 1956 | Синсинати Оупън
|
Твърда | Едуард Мойлан
|
0–6, 3–6, 3–6 | ||
| Загуба | 1956 | Далас Оупън
|
Твърда | Дик Савит
|
6–2, 5–7, 1–6 | ||
| Победа | 1957 | Синсинати Оупън
|
Твърда | Грант Голдън
|
6–4, 7–5, 6–4 | ||
| Победа | 1958 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Сам Джамалва
|
3–6, 7–5, 6–2, 6–2 | ||
| Победа | 1958 | Синсинати Оупън
|
Твърда | Сам Джамалва
|
7–5, 6–3, 6–2 | ||
| Победа | 1958 | Дикси Интернешънал
|
Клей | Тони Винсент
|
6–0, 12–10, 6–1 | ||
| Победа | 1959 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Уитни Рид
|
6–0, 8–6, 9–7 | ||
| Победа | 1959 | Ривър Оук
|
Клей | Дик Савит
|
2–6, 7–5, 4–6, 0–2 отказва се | ||
| Загуба | 1960 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Бари Маккей
|
6–4, 5–7, 4–6, 0–6 | ||
| Победа | 1961 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс
|
Клей | Доналд Дел
|
6–1, 2–6, 6–2, 6–0 | ||
| Загуба | 1964 | Флорида Про
|
Клей | Панчо Гонзалес
|
4–6, 6–8 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б United States Lawn Tennis Association (1972). Official Encyclopedia of Tennis (First Edition), p. 427.
- ↑ а б в San Angelo sports legend Tut Bartzen left enduring legacy // August 16, 2019.
- ↑ TCU, tennis giant 'Tut' Bartzen dead at 91 // Fort Worth Star-Telegram, July 11, 2019.
- ↑ Talbert, Bill. Tennis Observed. Boston, Barre Publishers, 1967. OCLC 172306. с. 134.
- ↑ Bernard James “Tut” Bartzen 1927–2019 // 2020.
- ↑ а б Bernard "Tut" Bartzen Bernard
- ↑ Bernard "Tut" Bartzen
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бърнард Барцен в сайта на ATP
- Бърнард Барцен в сайта на ITF
- Бърнард Барцен в сайта на Davis cup
