Направо към съдържанието

Българско гонче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българско лудогорско гонче
Характеристики
Ръстмъжки: 54 – 57 cm
женски: 47 – 50 cm [1]
Тегломъжки: 11– 22 kg
женски: 9 – 20 kg[1]
Произход
Страна България
Година2022
Класификация по МФК
Група6
Секция1
Стандарт?
Българско лудогорско гонче в Общомедия

Българското лудогорско гонче е порода кучета от български произход.

Това е най-популярната ловна порода кучета в България. Тя е една от трите български породи кучета, признати от БРФК, асоцииран член на МФК. Българското лудогорско гонче, не е признато като расова порода от МФК към април 2023 година.

Стандарт на породата

[редактиране | редактиране на кода]

Българското лудогорско гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.

Притежава уравновесена нервна система. Привързано е към стопанина си. Игриво. Интелигентно.

Предназначение на породата

[редактиране | редактиране на кода]

Българското лудогорско гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост.

Глава: средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.

Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.

Нос: средно голям. Черна носна гъба.

Ноздри: умерено широки.

Муцуна: средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.

Устни: с тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.

Челюсти: силни.

Зъби: пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.

Небце: тъмно.

Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45° по отношение на тялото.

Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.

Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.

Предни крайници: сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът, образуван между раменната и лакътната кост, е около 105 – 110°. Гледани отстрани китките са с лек наклон.

Задни крайници: успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130°. Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140°.

Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.

Къса (около 3 cm), твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.

Цвят: oсновният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафяви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафяви петна, с големина на лещник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.