Българско гонче
Българско лудогорско гонче | |
Характеристики | |
---|---|
Ръст | мъжки: 54 – 57 cm женски: 47 – 50 cm [1] |
Тегло | мъжки: 11– 22 kg женски: 9 – 20 kg[1] |
Произход | |
Страна | България |
Година | 2022 |
Класификация по МФК | |
Група | 6 |
Секция | 1 |
Стандарт | ? |
Българско лудогорско гонче в Общомедия |
Българското лудогорско гонче е порода кучета от български произход.
Това е най-популярната ловна порода кучета в България. Тя е една от трите български породи кучета, признати от БРФК, асоцииран член на МФК. Българското лудогорско гонче, не е признато като расова порода от МФК към април 2023 година.
Стандарт на породата
[редактиране | редактиране на кода]Общ вид
[редактиране | редактиране на кода]Българското лудогорско гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.
Характер
[редактиране | редактиране на кода]Притежава уравновесена нервна система. Привързано е към стопанина си. Игриво. Интелигентно.
Предназначение на породата
[редактиране | редактиране на кода]Българското лудогорско гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост.
Глава
[редактиране | редактиране на кода]Глава: средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.
Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.
Лицева част
[редактиране | редактиране на кода]Нос: средно голям. Черна носна гъба.
Ноздри: умерено широки.
Муцуна: средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.
Устни: с тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.
Челюсти: силни.
Зъби: пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.
Небце: тъмно.
Шия
[редактиране | редактиране на кода]Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45° по отношение на тялото.
Уши
[редактиране | редактиране на кода]Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.
Очи
[редактиране | редактиране на кода]Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.
Крайници
[редактиране | редактиране на кода]Предни крайници: сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът, образуван между раменната и лакътната кост, е около 105 – 110°. Гледани отстрани китките са с лек наклон.
Задни крайници: успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130°. Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140°.
Гръден кош
[редактиране | редактиране на кода]Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.
Козина
[редактиране | редактиране на кода]Къса (около 3 cm), твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.
Цвят: oсновният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафяви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафяви петна, с големина на лещник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стандарт на Национален клуб „Българско гонче“ към БРФК, архив на оригинала от 11 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081011143410/http://brfk.org/download/Balgarsko_Gontshe.pdf, посетен на 22 юли 2009