Направо към съдържанието

Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българското знаме)
Знаме на България
Детайли
ПритежателБългария
Утвърдено16 април 1879 г.
Посл. промяна12 юли 1991 г.
Съотношение5:3
Национално знаме на България в Общомедия

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Форма, цветове и размери

[редактиране | редактиране на кода]
Развято национално знаме на България.

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18 × 30 cm, 24 × 40 cm, 90 × 150 cm, 129 × 215 cm.
  • Цветове:
    • бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен – номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия[1]
    • червен – номер 18 – 1664 ТС по скалата на Пантон-текстил или 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия[1]

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

Приблизителни стойности за други цветови модели:

Цвят Официален цветови модел RGB цветови модел HEX цветови модел
   Бял (255, 255, 255) #ffffff
   Зелен[2] (0, 155, 117) #009B75
   Червен[3] (208, 28, 31) #D01C1F
   (0, 0, 0) #
   (0, 0, 0) #
   (0, 0, 0) #

Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество

[редактиране | редактиране на кода]

От „Отговорите на папа Николай до българите“ разбираме, че преди приемането на християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването на България в България започват да се използват знамена, подобни на византийските. Но като цяло данните за българско знаме от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни.

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, смятано за първообраз на националното знаме на България.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и знамето на Врачанския комитет от 1876 г.

През 1877 г. Добродетелната дружина във Влашко поръчва ушиването на знамена за всяка от дружините на българското опълчение с хоризонтална подредба на бяло, зелено и червено подобна на днешната. Тези знамена не са използвани в бойните действия, тъй като не са предадени от руските власти на опълченците, но са използвани при новосформирането на Българската земска войска през 1878 г.[5] В същото време Самарското знаме, основното знаме на Българското опълчение, е използвано във войната – то е подарено от град Самара носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила през април 1877 г. Наричано още Браилския трибагреник, то е второто известно опълченско знаме след Самарското.[6] На 8 май в Плоещ е предадено на великия княз Николай Николаевич за българските доброволци, участващи в Руско-турската война.[7] То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Знамето не е предадено на българските опълченци нито от великия княз, нито от руските власти и не е използвано във войната. То обаче е развявано на военен парад в Пловдив на 30 август 1878 г. по случай имения ден на руския император. Знамето е присъствало в залата на Учредителното събрание във Велико Търново при гласуването на Търновската конституция. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.[8]

След Освобождението

[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Знаме на Българската армия

[редактиране | редактиране на кода]
Българско бойно знаме
Бойно знаме на БНА, съотношение 4:3

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 × 120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия.

Военноморско знаме

[редактиране | редактиране на кода]

Военноморският флаг на Република България е с размери 90 × 60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст.

Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме

[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.
  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК „Петър Берон“, 2004. ISBN 978-954-402-072-9.
  1. а б ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  2. PANTONE 17-5936 TCX Simply Green // Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 2019-08-08.
  3. PANTONE 18-1664 TCX Fiery Red // Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 2019-08-08.
  4. commons.wikimedia.org
  5. Иван Кънчев. Знамената на българското опълчение // Сайт "Българска история". Посетен на 2024-08-21.
  6. Видеоурок за създателката на българското знаме // БНТ, 2016-05-23. Посетен на 2024-08-21.
  7. в-к „Стара планина“ бр. 12. Добродетелна дружина, 1877. “На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”
  8. д-р инж. Павел Б. Мончев, Иван. Иван и Стиляна Параскевови – създатели на първообраза на българското национално знаме // Сайт "Българска история". Посетен на 22-08-21. "Горната статия е съставена по литературни източници от изследователите на произхода на българските знамена и флагове, автора на книгата “Тя уши знамето” доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов."