Направо към съдържанието

Български месеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.

Старобългарските имена на месеците са коренно различни от латинските наименования. Старобългарските имена не се използват понастоящем. Запазени са само в някои диалекти и във фолклора. Родствени са с наименованията на месеците у някои други славяни – хървати, чехи, поляци, украинци, белоруси, украинци. Не се използват от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.

Славянските (старобългарските) имена на месеците са свързани със земеделието и климата. Някои имена имат варианти в различни региони на България.

Номер Имена на латински Имена на съвременен български Старобългарски имена[1] Значение на старобългарските имена Прабългарски имена[2][3]
1 ianuarius януари просинец
колог
коложег
голям сечко
слънцето просиява (започва да грее по-дълго)

горящ дънер
алем
2 februarius февруари сечец
сечко
малък сечко
студът сече тутом
3 martius март сух сух месец читем
4 aprilis април брезов месец на брезите твирем
5 maius май изок вид скакалец вечем
6 iunius юни тревен месец на тревата шехтем
7 iulius юли чръвен червеи, от които се добива червена боя сетем
8 augustus август зарев от глагола зарева (рев на елени) есем
9 september септември руен руен ('жълто-червен') – от есенните багри девем
10 october октомври листопад месец на падащите листа елем
11 november ноември груден земята става на грудки от студ елнем
12 december декември студен студен месец алтом (елтем)