Български и руски църковни песнопения
Български и руски църковни песнопения | |
Албум на Борис Христов | |
---|---|
Записан | октомври 1976 г. |
Издаден | 1977 г. |
Жанр | Църковна музика |
Музикален издател | „Балкантон“ |
„Български и руски църковни песнопения“ е дългосвиреща грамофонна плоча с църковна музика, издаден от „Балкантон“ през 1977 година под каталожен номер ККХ 1006[1].
Изпълненията са на световноизвестния български оперен певец Борис Христов с хора на катедралата „Свети Александър Невски“ в София, диригент е Ангел Попконстантинов.[1]
Записите са осъществени в самата катедрала. Започват на 12 октомври 1976 година и продължават около една седмица.[2] Борис Христов държи всичко да бъде изпипано до най-дребния детайл. На репликата на негов приятел от хористите: „Борко, не се притеснявай. Записите ще са на световно равнище“, той отговаря: „Ако ще са на световно равнище по-добре да не се захващаме. Те трябва да са над световно равнище!“[3] Постепенно преодолява дотогавашните стереотипи за певческа изява на хористите и диригента. Подава на хористите верния тон, обяснява им философския смисъл на това, което ще изпеят. С диригента уточнява нюансите, сверява се една или друга дума, свещениците помагат със справочници, за да прозвучи чисто църковнославянския текст. Техниката се стреми да бъде на най-високо равнище.[4]
Борис Христов взима активно участие и в по-нататъшната работа по създаването на плочата. Директорът на „Балкантон“ Александър Йосифов казва: „За всички нас – от мен до всеки технически изпълнител , работата ни с Борис Христов бе истинска школа за записи с непозната досега енергия и техническа прецизност“.[5]
Изкуствоведът Атанас Божков отбелязва: „Той се върна към нашите стари църковни напеви не за да се оттегли от „класическата“ линия на своите гастроли по света, а за да ги изведе на равнището, което е постигнал, и за да защити отново мястото им в общата съкровищница на световната култура“.[2]
Списък на песните
[редактиране | редактиране на кода]- Страна A
- „Жертва вечерняя“ (композитор Павел Чесноков)
- „Тебе поем“ (композитор Василий Зиновиев)
- „Блажен муж“ (композитор Николай Кочетов)
- „Хвалите имя Господне“ (композитор Добри Христов)
- „Разбойника благоразумнаго“ (композитор Петър Динев)
- Страна A
- „Велико славословие“ (композитор Апостол Николаев-Струмски)
- „Блажен муж“ (композитор Григорий Любимов)
- „Ныне отпущаеши“ (композитор Добри Христов)
- „Многая лета“ (композитор Дмитрий Бортнянски)
Книжно тяло
[редактиране | редактиране на кода]В книжното тяло към плочата Борис Христов пише:
„Старанието, което винаги полагам при провеждането на всяка инициатива в моята артистична дейност, е плод на чистия порив, който ме тласка непрестанно към усъвършенстване на въжделеното от мен – да успея в моето изкуство, та чрез него да съдействам за издигането на духовния и културен уровен на родна България и да допринеса, дори с малко, за постигането на всенародния вечен стремеж:
На земле мир,
в человецех благоволение...
Спътник на тази мечта е житейският ми дълг – да оправдая своето съществуване пред настоящето и идните поколения. Пропит от тези чувства, се завърнах отново в Отечеството. Този път ми се удаде възможност да продължа творческите си стремежи в пределите на страната, в която съм роден. Новото начало е положено в храм-паметника „Св. Александър Невски“ – там, откъдето тръгнах като малко момче да се уча по чужбина. Сега, на родна земя, желая да свърша онова, което е минало, настояще и бъдеще в моя творчески живот, и да оставя „нещо“ плодотворно за младите таланти, както и един призив към идващите, който би могъл да поддържа желанието им за проникване в културния и духовен блясък на древна България, и заедно с това да ги подпомага в стремежа да водят Родина и свят към все по-благолепно бъдеще.
„... и ныне
и присно
и во веки веков.“ [6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.discogs.com
- ↑ а б Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 136.
- ↑ Луканов, Нино. Борис Христов // с. 80. Посетен на 19 март 2022.
- ↑ Луканов, Нино. Борис Христов // с. 82. Посетен на 19 март 2022.
- ↑ Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 50.
- ↑ Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 139.