Направо към съдържанието

Българо-унгарска война (1232 – 1233)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-унгарска война
Българо-унгарски войни
Военни походи на цар Иван Асен II и севастократор Александър Асен
Информация
Период12321233 г.
МястоСрем, Белград, Браничево, Олтения, Видин
РезултатБългарска победа
Страни в конфликта
Втора българска държаваКралство Унгария
Командири и лидери
Иван Асен II
Александър Асен
Бела IV
Сили
български и кумански войскинеизвестно
Жертви и загуби
неизвестноНеизвестно

Българо-унгарската война от 1232 – 1233 г. е военен конфликт между Второто българско царство и Кралство Унгария за контрола на областите на Срем, Белград и Браничево и отвъддунавските български владения на Северин.

През 1232 г. унгарски войски, командвани от престолонаследника на унгарския трон Бела IV, предприемат поход срещу земите на българското царство, като превземат Белград, Браничево и Северин и стигат чак до Видин, който обсаждат. В отговор на маджарските действия Иван Асен II изпраща севастократор Александър Асен с неизвестен брой войска от българи и кумани, които успяват да спрат унгарското настъпление и да възвърнат окупираните територии от унгарците.[1] В крайна сметка няма промени на границите на двете държави, също така не е известно дали българският цар и унгарският крал стигат до споразумение, но се знае, че военните действия спират.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 243.