Българо-монголски войни

Българо-монголските войни са серия от военни конфликти между Втората българска държава и Монголската Империя (по късно Златната Орда) датиращи от първата половина на XIII век до началото на XIV век.

Българо-монголски войни
Втората българска държава между 1241 и 1256 г.
Информация
Период	1241 г. – 1314 г.
Място	Северна България, Влашко, Добруджа, Южна България
Резултат	Променлив • Първоначален успех за България (1241 г.) • Втората българска държава става васал на Златната Орда от 1280 до 1300 г. • Теодор Светослав убива Чака, успява да укрепи положението на държавата и слага край на татарската намеса във вътрешната и международната политика на Втората Българска Държава
Страни в конфликта
Втора българска държава Монголска империя Златна орда
Командири и лидери
Иван Асен II Коломан I Асен Михаил II Асен Коломан II Асен Константин Асен Ивайло † Георги I Тертер Теодор Светослав Бату Хан Ногай Чака †

Първи въоръжени стълкновения с монголци и татари

През 1240 г. Волжка България, руските княжества както и други източноевропейски държави са подчинени от Монголската империя. През пролетта на 1241 г. част от татарската армия, командвана от Хан Бату опустошава Източна и Югоизточна Европа където отделни татарски отряди които имали за цел да преследват унгарския крал след поражението при река Шайо засягат северните владения на Второто българско царство. През същата година татарите претърпяват поражение при Карпатските планини. Макар българската държава да не разполага с нужните сили за да спре монголските нашественици запазването на българската военна мощ от юг във фланг на татарските набези вероятно е една от причините принудили татарите да преустановят плановете си за завоевания в Централна Европа.