Бусо X фон Алвенслебен

Бусо X фон Алвенслебен
епископ на Хавелберг
Роден	1468 г.
Починал	4 май 1548 г. Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	1522 – 1548
Герб
Семейство
Баща	Гебхард XVI фон Алвенслебен
Бусо X фон Алвенслебен в Общомедия

Бусо X фон Алвенслебен (на немски; * 1468; † 4 май 1548, Витщок, Бранденбург) е благородник от „род Алвенслебен“, католически църковен дипломат, като Бусо II епископ на Хавелберг (1522 – 1548) в архиепископство Магдебург.

Живот

Той е третият син на Гебхард XVI фон Алвенслебен († 1494), съветник в Маркграфство Бранденбург, и съпругата му Хиполита (I) фон Бюлов, дъщеря на „кнапе“ Хайнрих фон Бюлов († сл. 1478) и Маргарета фон Грабов. Братовчед е на Бусо VIII фон Алвенслебен († 1493), епископ на Хавелберг (1487 – 1493).

Както братовчед му Бусо VIII фон Алвенслебен той следва в университетите в Лайпциг (1488) и от 1492 г. в Болоня, където от 1496 г. следва също и Николай Коперник. През 1498 г. той е избран в Болоня за „Прокуратор на Немската нация“, представител на немските студенти. През 1504 г. промовира там за доктор по двете права.

През 1508 г. Бусо X става домхер на катедралата Магдебург и изпълнява различни дипломатически мисии. През 1513 г. подготвя избора на Албрехт фон Бранденбург за архиепископ на Магдебург и администратор на Епископство Халберщат. През 1514 г. той получава в Рим папското разрешение за обединяване на двете архиепископства Майнц и Магдебург.

През 1515 г. Бусо става допропст на Бранденбург, Залцведел и Стендал. Като щатхалтер на често отсъстващия кардинал Албрехт той завършва през 1520 г. катедралата на Магдебург.

През 1523 г. той става епископ на Хавелберг. Обикновено резидира в замък Платенбург във Витщок. През 1539 г. курфюрст Йоахим II фон Бранденбург се присъединява към реформацията, но Бусо пречи до смъртта си на 4 май 1548 г. за въвеждането в епископството му на приетия през 1540 г. „бранденбургския църковен ред“.

Той е последният католически епископ на Бранденбург и е погребан пред олтара на катедралата „Св. Мария“ във Витщок. Гробният му камък изчезва при реновиране през 1920-те години. Като епископ той събира колекция от реликви и ценни църковни предмети, по пример на кардинал Албрехт.

Бусо X фон Алвенслебен има двама сина, които са графове фон Халвенслебен († 1561 и 1569).

• 
  Герб на род фон Алвенслебен
• 
  Катедралата „Св. Мария“ в Хавелберг
• 
  Епископската резиденция във Витщок

Произведения

• Missale ecclesiae Havelbergensis. 1506.
• Librum statutorum ad clerum suae diocesis. 1528.

Портрет

• Holzschnitt in George Gottfried Küster: Martin Friedrich Seidels Bilder-Sammlung. Verlag des Buchladens bey der Real-Schule, Berlin 1751, S. 21

Литература

• S. Lenz: Stifts-Historie von Havelberg. 1750
• Johann Christoph Adelung: Fortsetzung und Ergänzungen zu Christian Gottlieb Jöchers allgemeinem Gelehrten-Lexico. Erster Band, Leipzig 1784, S. 671
• Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlechte von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 231 – 250
• Gustav Toepke: Von der Universität Bologna. In: Zeitschrift des Harzvereins für Geschichte und Altertumskunde 13 (1880). S. 488 – 491
• Felix Priebatsch: Werner v. der Schulenburg, Albrecht v. Klitzing, Busso v. Alvensleben – drei brandenburgische Diplomaten des 15. Jahrhunderts. In: Forschungen zur brandenburgischen und preußischen Geschichte (FBPG). Band VII/2, 1894, S. 218 – 223
• Gustav C. Knod: Deutsche Studenten in Bologna (1289 – 1562). R. v. Decker’s Verlag, G. Schenck, 1899, S. 12
• Leopold von Ranke: Deutsche Geschichte im Zeitalter der Reformation. Historisch-kritische Ausgabe, hrsg. von Paul Joachimsen. 5 Bände, 1925
• Gustav Abb und Gottfried Wentz: Das Bistum Brandenburg I. (= Germania Sacra I/1). 1929, S. 119f.
• Gottfried Wentz: Das Bistum Havelberg. (= Germania Sacra I/2). 1933, S. 74f.
• Udo von Alvensleben: Alvensleben, Busso von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 232
• Udo v. Alvensleben-Wittenmoor: Alvenslebensche Burgen und Landsitze. Dortmund 1960, S. 14
• Friedrich Wilhelm Bautz: Alvensleben, Busso von. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 136.
• Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S), digital auf der Homepage von Henning Krüger, 2015, Geschichte(n) über Kalbe (Milde), [1]