Направо към съдържанието

Бусо фон Хаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бусо фон Хаген
генерал на Брауншвайг-Люнебург
Роден
Починал
Герб
Гербът на род фон Хаген
Гербът на род фон Хаген
Семейство
БащаМихаел Херман фон Хаген
МайкаКлара фон дер Асебург
СъпругаДоротея Хенриета фон Шьонинг
ДецаКлара Луиза фон Хаген
София Вилхелмина фон Хаген
Дворец Биндорф

Бусо фон Хаген (на немски: Busso von Hagen; * 23 ноември 1665 в Пльотцкау; † 18 декември 1734 в Биндорф, част от Бернбург в Саксония-Анхалт) е наследствен господар на Биндорф, генерал и шеф при херцога на Брауншвайг-Люнебург и императорски генерал-фелдмаршал-лейтенант.

Той е син на дворцовия майстер и съветник Михаел Херман фон Хаген (* 4 октомври 1620; † 23 юни 1666) и втората му съпруга Клара фон дер Асебург († 1675), дъщеря на Бусо V фон дер Асебург (1586 – 1646) и Магдалена фон дер Асебург (1587 – 1639). Внук е на Зигмунд Херман фон Хаген (1564 – 1631) и Анна Маргарета фон Коце († 1636). Дядо му Зигмунд получава 1623 г. земите в Биндорф и други.

Сестра му Маргарета Катарина фон Хаген (1666 – 1695) е омъжена на 14 март 1690 г. в Биндорф за Ахац фон Бюлов († сл. 1708), правнук на Бусо фон Бюлов († 1571) и син на Виктор фон Бюлов-Шрапелау († 1667) и на леля ѝ Берта фон дер Асебург († сл. 1660).

Бусо фон Хаген е наследствен господар на Волсдорф, Дьоберниц (от 1716) и на Биндорф. Той построява ок. 1720 г. къща в Биндорф, по-късният дворец Биндорф. През 1734 г. той оставя имението Дьоберниц на син си.

Бусо фон Хаген е брауншвайгски генерал и шеф и на 13 май 1720 г. става императорски фелдмаршал-лейтенант.[1] Той умира на 69 години на 18 декември 1734 г. в Биндорф.

Бусо фон Хаген се жени на 5 юни 1698 г. за Доротея Хенриета фон Шьонинг (* 25 юли/1 август 1682, Шпандау; † 14/15 май 1714), дъщеря на Ханс Адам фон Шьонинг (1641 – 1696), генерал и фелдмаршал на Курфюрство Бранденбург и Курфюрство Саксония, и Йохана Маргарета Луиза фон Пьолниц (1641 – 1698). Те имат три деца:[2][3]

  • Антон Август граф фон Хаген (1702 – 1758), последен господар в Биндорф и Дьоберниц, полско-саксонски полковник-лейтенант и камерхер, женен за графиня Елеонора Фридерика фон Вартенслебен, дъщеря на пруския генерал-фелдмаршал Александер Херман фон Вартенслебен (1650 – 1734)
  • Клара Луиза фон Хаген (* 16 август 1703, Биндорф; † 10 ноември 1731, Требниц, Силезия), омъжена на 12 май 1719 г. в Дьобернитц за Фолрад Август фон Рауххаупт-Требниц (* 1694; † 17 октомври 1733)
  • София Вилхелмина фон Хаген (* 2 април 1710; † 18 август 1747), омъжена на 1 юни 1728 г. в Биндорф, окр. Кьотен за Гебхард Йохан IV фон Алвенслебен (* 10 февруари 1703; † 2 януари 1763)

Бусо фон Хаген се жени втори път за Еренгард Мария фон дер Шуленбург (* 19 декември 1664, Алтенхаузен; † 8 май 1738, Блумберг), вдовица на фрайхер Филип Лудвиг фон Канщайн (1669 – 1708).[4] Бракът е бездетен.

  • Hans Wätjen: Geschichte der in einem Familienverband zusammengeschlossenen Familien von dem Hagen vom Hagen, von der Hagen, von Hagen. Hagen'scher Familienverband Hannover e.V, Hannover/Bremen 1991.
  • Deutsche Geschichte in Ahnentafeln Bd. I, Dr. Heinrich Banniza von Bazan, Dr. Richard Müller, (Alfred Metzner Verlag Berlin 1939), 287 (Reliability: 3).
  • GHdA, Adel A Bd. XVIII, Bd. 87 der Gesamtreihe, Hueck, v., Walter (Hauptbearbeiter), (C. A. Starke Verlag, Limburg a. d. Lahn 1985), 313 (Reliability: 3).
  • Gotha Adel A 1904, Verlag Justus Perthes, Gotha 1904), Z 50/988., 310 (Reliability: 3).
  • Restlose Auswertungen von Leichenpredigten und Personalschriften für genealogische Zwecke, Bd. 1, R1-R1000, Fritz Roth, (Selbstverlag, Boppard/Rhein, 1959), R271 (Reliability: 3).
  • Ahnentafel Ernst von der Schulenburg 1832 – 1905, 2000, Hoffmann, Ernst. 42
  1. Antonio Schmidt-Brentano: Kaiserliche und k.k. Generale 1618 – 1815. Österreichisches Staatsarchiv/A. Schmidt-Brentano 2006 [S. 39. (PDF; 453 kB)
  2. Busso von Hagen, geneagraphie.com
  3. Busso von Hagen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  4. Johann Friedrich Danneil: Das Geschlecht der von der Schulenburg, Band 2, Salzwedel 1847, S. 552.