Направо към съдържанието

Буда-Понуровска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Буда-Понуровска
на руски: Буда-Понуровская
— село —
Русия
52.5708° с. ш. 32.7987° и. д.
Буда-Понуровска
Брянска област
52.5708° с. ш. 32.7987° и. д.
Буда-Понуровска
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Население0[1] души (2010)
Пощенски код243262[2]
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Буда-Понуровска (на руски: Буда-Понуровская; стари имена: Новая Буда, Понуровская Красная, Понуровская)[3][4] е днес изоставено село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[5]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000013.[6]

До 31.12.2019 г. село Буда-Понуровска е било част от Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Понуровка.[7] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Буда-Понуровска е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[5]

Име

[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е топоним и произлиза от полската дума „buda“ – в превод: завод (в случая – завод за калиев карбонат), съчетана с прилагателното име, производно от името на близкото село Понуровка.[3] Следователно, „Буда-Понуровска“ може да се преведе на български език като „Завод-Пануровски“ или „Понуровски завод“, т. е. завод край село Понуровка. В землището около някогашния завод постепенно са се били заселили хора, като по този начин било възникнало селото Буда-Понуровска.

Първоначално селото се е наричало Новая Буда (на български: Нов завод), след това преименувано на Понуровская Красная (буда) (на български: Понуровски Червен [завод]), а после просто Понуровская (буда) (на български: Понуровски (завод)).[3]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира се в южната част на Брянска област в Русия на около 21 km южно от районния център – град Стародуб, на ручея Дульовка – десен приток на река Рьовна.[3][8]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Село Буда-Понуровска е основано и заселено от полковника на Стародубския полк – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640–19.03.1706 г.) – през втората половина на XVII век като феодално владение с цел производство на калиев карбонат (поташ) – суровина, използвана за производство на стъкло, сапун, свещи и др.).[9][10][3][11]

Първоначално селото се наричало Новая Буда (Нов завод),[9] след това е преименувано на Понуровская Красная Буда (Понуровски червен завод), а накрая само на Буда-Понуровска (Завод Понуровски).[3]

Жителите на Буда-Понуровска се разделяли на две категории.[3] Към първата се отнасяли заводски майстори, които произвеждали поташ.[3] Втората категория съставлявала заводските работници, отговорни за поддръжката на производството – сеч на дървен материал, събиране на дърва за огрев, земекопни работи и т. н.[3] Всички заводски служители били назначени от Михаил А. Миклашевски като наемни специалисти (т. е. не са използвани крепостни селяни (роби), ами хора, на които трудът е бил заплащан).[3]

През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[12] Многобройните му владения са временно (неокончателно) разделени между вдовидата му Анна и по-големите им синове Андрей и Степан, тъй като техният полубрат Иван все още не бил пълнолетен (под 17 години) и нямал право самостоятелно да сключва правни сделки.[13][14] По силата на това временно наследствено разделение, село Буда-Понуровска се владее от Андрей Михайлович Миклашевски (? — ок. 1750 г.).[9][15][3]

През първата третина на XVIII век, поради обезлесяването, което нанасяло щети на държавата, производството на поташ било забранено и жителите на Буда-Понуровска започнали да добиват олеорзин – борова смола, от която се произвеждал терпентин.[3]

Окончателната подялба на наследството се състои едва през 1741 г., когато Иван М. Миклашевски е вече бил починал година по-рано.[16][17] Неговите права приема сина му Павел Иванович Миклашевски (15.12.1724 г. – ок. 1773 г.).[16][17] Така наследството се разделя между Андрей, Степан и племенника им Павел.[16][17] Според тази делба, Буда-Понуровска се дава на Павел И. Миклашевски.[16][17][18][19] След смъртта на Павел селото се наследява от вдовицата му – Елена Даниловна Миклашевска (по бащинство: Новицка).[3][15][20][21] По време на нейното владение съществува описание на Новгород-Северското наместничество (1779-1781 г.), в което са дадени интересни сведения за Буда-Понуровска:[3]

„ „Местоположението е ниско, по средата на селото тече река Дульовка, пръкваща се тук от блато, и вливаща се в река Рьовна. Обкръжено е от пасищни сенокосни поля с не малко гористи гъсталаци. В това село поданическите жечпосполитски дворове са 59, в тях се намират 70 колиби, а бездворните колиби са 5. Всички обитатели са 75. Към това село няма гори, а има едни малки гъсталаци, подходящи само за отопление, дървата за строеж се купуват по поречието на река Ипути, в село Лопатни от тамошните обитатели; сенокосите са оскъдни, а обработваемата земя е със средно качество. Сеното го косят на господарските сенокосни полета, по река Ревна от средата ѝ, хлябът си заорават на господарските земи, принадлежащи към село Понуровка. Упражняват хлебоземеделие, сеитба на кълчища и занаятчийство. Хлябът заорават само за собственото си препитание, кълчищата изнасят за продажба в град Стародуб; занаятчийство имат бъчварско; дърво закопуват за този майсторлък в село Кулаги, в село Курковичи и в село Лопатни; посудата, която изработват, са бъчви, бурета и ведра и я откарват в град Стародуб на продан и тук я продават на прииждащите там разколници за масло.“ “

От описанието следва, че към края на XVIII век село Буда-Понуровска вече не е имало собствена гора и жителите е трябвало да набавят дърва от други места.[3]

Наследниците на заводските служители продължили да се занимават с горско стопанство, но с течение на времето все повече време се налагало да отделят за земеделски труд.[3]

С ликвидирането на Стародубския полк през 1781 г. и разпространението на крепостното право на територията на Малорусия жителите на Буда-Понуровска окончателно загубват специалния си статут като свободни заводски служители и са включени в следващото преброяване на населението от 1782 г. като крепостни селяни на овдовялата съпруга на бончуковия другар Павел Иванович Миклашевский (1724–1785 г.) – Елена Даниловна Миклашевска.[3] Под нейно владичество броят на домакинствата в Буда-Понуровска наброява около 60 двора.[3]

През 1810 г. един от синовете на Павел Иванович Миклашевски – тайният съветник, сенатор в Управляващия сенат и губернатор на Новоруска и Волинска губернии Михаил Павлович Миклашевски (1756–26.08.1847 г.) – става нов владетел на Буда-Понуровска.[3] В село Понуровка той изградил фабрика за платове, в която прехвърлил няколко семейства от село Буда-Понуровска.[3] След смъртта на Михаил П. Миклашевски през 1847 г. селото преминава в ръцете на неговия син – императорско-гвардейския полковник Йосиф Михайлович Миклашевски (1800–1868 г.).[3]

След отмяната на крепостничеството през 1861 г. Буда-Понуровска става част от Понуровска волост на Стародубски уезд.[3]

Жителите на Буда-Понуровска се являвали енориаши на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, построена по възложение на Елена Даниловна Миклашевска през 1778 г.[3][22][23][24]

През 1892 г. в Буда-Понуровска е построено училище за ограмотяване.[3]

В Буда-Понуровска се заселват не само жители от Понуровка, но и селяни от други владения на рода Миклашевски.[3] От началото на XVIII век до края на XIX век населението на селото непрекъснато се увеличава, като през 1897 г. достига 160 двора (918 жители).[3]

В средата на 20 век работи колхоз „Молния“.

До 31.12.2019 г. село Буда-Понуровска е било част от Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Понуровка.[7] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Буда-Понуровска е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[5]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на населението: 408 души (1859 г.),[25] 694 (1892 г.).[26] На картата от 1941 г. е отбелязано като селище с 203 домакинства. През 2002 г. има 52 души (100% руснаци),[27] а през 2010 г. – нито един човек – 0.[28]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 95. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  2. ↑ Индекс село Буда-Понуровская, Стародубский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2019-05-19. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович. Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская // Государственный архив Брянской области. Архивиран от оригинала на 2023-01-31. Посетен на 2023-07-10. (на руски)
  4. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 179. Посетен на 2024-01-30. (на руски)
  5. ↑ а б в Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 15. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  6. ↑ с Буда-Понуровская // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-08-06. Посетен на 2023-08-06. (на руски)
  7. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 12. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  8. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 179. Посетен на 2024-01-30. (на руски)
  9. ↑ а б в Лазаревська, Катерина. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 11, 72, 415, 418-419. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  10. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  11. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33, 179. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  12. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  13. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  14. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  15. ↑ а б Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  16. ↑ а б в г Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  17. ↑ а б в г Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  18. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 125. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  19. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 486. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  20. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 486. Посетен на 2023-07-16. (на руски)
  21. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 515. Посетен на 2023-07-16. (на руски)
  22. ↑ Брянская областная научная универсальная библиотека им. Ф. И. Тютчева. Усадьба Миклашевских (с. Понуровка) // Брянский край: краеведческий информационно-справочный портал. Архивиран от оригинала на 2023-03-22. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  23. ↑ Чеплянская, Екатерина Александровна. Из цикла «Села Стародубского уезда». Понуровка. // Государственный архив Брянской области. Посетен на 2022-12-02. (на руски)
  24. ↑ Шпунтов, Александр Васильевич. Понуровка // Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины. Т. 1. Брянск, Буквица, 2018 г. с. 274-289. Посетен на 2023-02-03. (на руски)
  25. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. с. 169. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  26. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. с. 17. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  27. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  28. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 95. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Буда-Понуровская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Буда-Понуровска&oldid=12277234“.