Направо към съдържанието

Брюкселски цветен килим

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Брюкселският цветен килим е събитие в Брюксел, което се организира на всеки две години, за което доброволци от цяла Белгия се събират на централния площад „Гран плас“, за да подредят килим от разноцветни бегонии. Събитието се провежда през месец август на четните години в дните около 15 август – Възнесение на Света Богородица. Около един милион цветя са нужни, за да се създаде килимът с площ приблизително 1800 квадратни метра с размери 77 на 24 метра, което отнема около 4 часа труд на около 120 души.[1]

Инициативата за първия цветен килим е на ландшафтния инженер Етиен Стаутеманс през 1971 година.[2] Повратна точка за редовното организиране на събитието е 1986. Тогава под егидата на община Брюксел е създадена асоциацията Tapis de Fleurs de Bruxelles в сътрудничество с централната брюкселска асоциация на търговците и с управата на провинция Брабант (от 1995 г. разделена на Фламандски Брабант и Валонски Брабант). Асоциацията въвежда правилата събитието да се организира на всеки две години, в продължение на 3 – 4 дни в средата на август, съпроводено от звук, светлина, пироефекти, джаз и фолклорни концертни забави.[3] Килимът винаги се прави от бегонии, едно от основните експортни цветя на Белгия от 1860 година.[4]

Всяка година организаторите на Брюкселския цветен килим избират тема за вдъхновение:

  • През 2008, килимът са вдъхновени от френски десени от 18 век.[5]
  • През 2010, дизайнерите на килима отдават почит на белгиеца Херман ван Ромпой, първият председател на Европейския съюз, с образи на исторически белгийски символи наред с логото на Европейския съюз.[6]
  • През 2012, килимът представя цветовете на Африка и е вдъхновен от традиционните за континента тъкани и племенни костюми.[7]
  • През 2014, Брюкселският цветен килим наподобява характерните шарки на турските килими в чест на 50-ата годишнина от подписания през 1964 година между Турция и Белгия договор за двустранно сътрудничество, когато много имигранти от Турция пристигат в Белгия по време на икономическия възход.
  • През 2016, японският дизайн на килима е в чест на 150 години приятелство между Белгия и Япония.[8]
  • През 2018, килимът представя културни елементи от централномексиканския щат Гуанахуато,[9] включително символи от културите на племената Чупикуаро, Отоми и Пурепеча. Освен бегониите, килимът включва далии, националното цвете на Мексико.[10]
2004
 
 
2008
 
 
 
2010
 
 
 
 
 
2012
 
 
 
 
2014
 
 
 
 
 
 
2016
2018
  1. Flower Carpet 2020, Сайт на община Брюксел
  2. Flower carpet – City of Brussels // Архивиран от оригинала на 2016-02-01. Посетен на 2016-02-06.
  3. Coat of Arms of the City of Brussels, where a St. Michael, still valiantly conquering the devil was wreathed with the inscription Bruxella Civitas Brabantiae
  4. Forgione, Mary. Belgium: When 750,000 begonia flowers come to Brussels' main square // Los Angeles Times. 21 July 2014. Посетен на 6 February 2016.
  5. A Look at Belgium's Flower Carpets, Made of 750,000 Stems // Посетен на 2016-02-06.[неработеща препратка]
  6. Flower Carpet 2010 | Flower Carpet // Посетен на 2016-02-06.
  7. Tissus africains pour le Tapis de Fleurs 2012 // Посетен на 2016-02-06.
  8. Flower Carpet 2016 | Flower Carpet // Посетен на 2018-04-22.
  9. Flores mexicanas tapizan La Grand-Place de Bruselas // 16 August 2018.
  10. Guanajuato lleva tapete de flores monumental a Bruselas // México Desconocido, 16 August 2018.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flower Carpet (Brussels) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​