Бруно Барбей
| Бруно Барбей Bruno Barbey | |
| френски фотограф | |
| Роден |
13 февруари 1941 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лицей Анри IV |
| Награди | кавалер на Националния орден за заслуги[1] |
| Семейство | |
| Съпруга | Каролин Тиено |
| Деца | Орели, Игор |
| Уебсайт | |
Бруно Барбей (на френски: Bruno Barbey) е френски фотограф и фоторепортер.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Берешид, Мароко на 13 февруари 1941 г. Първите 12 години от живота си прекарва в Мароко, между Рабат, Маракеш и Танжер, в зависимост от назначенията на баща му, който е висш служител във френския протекторат Мароко.[3]
На 16-годишна възраст получава свидетелство за пилот и се занимава с парашутизъм. На следващата година заминава за Париж, за да учи в Лицея Анри-IV. Негови съученици са Ерик Ромер и Барбе Шрьодер, с които прекарва дълги часове във Френската синематека.[4]
През 1959–1960 г. следва във Висшето национално училище за изкуства и занаяти във Вьове, Швейцария, фотография и графични изкуства.[2] Но му е скучно, защото програмата се фокусира основно върху рекламата или индустриалната фотография. През 60-те години е нает от издателство „Rencontre“ в Лозана и пътува из Европа и Африка. През 1964 г. започва да работи за известната фотографска агенция Magnum Photos, като през 1966 г. става негов асоцииран член, през 1968 г., когато снима студентските бунтове в Париж,[5] и щатен сътрудник.[2] През 1978–1979 г. е вицепрезидент на Magnum Photos за Европа, а между 1992 и 1995 г. е президент на Magnum International.
Между 1979 и 1981 г. работи над книгата си за Полша. Отхвърля определението „военен фотограф“, въпреки че прави големи фоторепортажи за гражданските войни в Нигерия, Виетнам, Близкия изток, Камбоджа, Северна Ирландия, Ирак, Кувейт и националноосвободителната война в Бангладеш. През 2005 г. Барбей започва да работи върху проекта си за Истанбул.
Член е на Академията за изящни изкуства (на френски: Académie des Beaux-Arts) към Френския институт (2016).
Негова съпруга е кинодокументалистката Каролин Тиено, с която имат две деца – дъщеря Орели и син Игор.
Умира на 9 ноември 2020 г. в Орбе л'Абеи.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Naples. Switzerland: Rencontre, 1964.
- Camargue. Switzerland: Rencontre, 1964.
- Portugal. Switzerland: Rencontre, 1966.
- Kenya. Switzerland: Rencontre, 1966.
- Koweït. Switzerland: Rencontre, 1967.
- Ecosse. Switzerland: Rencontre, 1968.
- Ceylan. France: André Barret, 1974.
- Iran. Jeune Afrique, 1976.
- Nigeria. France: Jeune Afrique, 1978.
- Bombay. Netherlands: Time & Life, 1979.
- Pologne. France: Arthaud, 1982.
- Le Gabon. France: Chêne, 1984.
- Portugal. Deutschland: Hoffmann & Campe, 1988.
- Fès, immobile, immortelle. France: Imprimerie Nationale, 1996.
- Gens des nuages. France: Stock, 1997.
- Mai 68. France: Différence, 1998.
- Photo Poche. France: Nathan, 1999.
- Essaouira. France: Chêne, 2000.
- Les Italiens. France: Martinière, 2002.
- Maroc. France: Martinière, 2003.
- 1968, Bruno Barbey. Istanbul, Turkey: Fotografevi, 2008.
- Italyanlar / Italians. Turkey: Yapi Kredi, 2008.
- Bruno Barbey's Istanbul. Turkey: Yapi Kredi, 2009.
- Passages. Paris: La Martinière, 2015. ISBN 978-2-7324-5572-3. Билингвално издание на английски и френски език.
Филми
[редактиране | редактиране на кода]- The Bakery Girl of Monceau (1963) – режисьор Ерик Ромер, оператор Барбей
- Mai 68 (1968) – 16 mm, B&W
- 3 Jours, 3 Photographes (1979) – режисьор Ф. Московиц. Филмът е посветен на работата на Барбей, Жан Луп Сиеф и Робер Доано
- Assignment in Morocco (1988) – BBC, режисьор Клем Валанс. Във връзка със 100-годишнината на National Geographic
- Maroc sans Frontière (1996) – режисьор Мостафа Буазуи за мароканската телевизия
- Les Italiens (2002) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 10 mins
- Panoramiques Maroc (2003) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 12 mins
- Grand Angle (2005) – 2M, Maroc
- Mai 68 vu par Bruno Barbey (2008) – режисьор Каролин Тиено
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ bruno-barbey
- ↑ а б в Bruno Barbey // Magnum Photos. Посетен на 11 ноември 2020.
- ↑ Biographie de Bruno Barbey // Centre Georges Pompidou.
- ↑ Carole Naggar. Bruno Barbey, Passages // Éditions de La Martinière, 2015.
- ↑ Bruno Barbey's best photograph: the Paris protests of 1968 (Interview by Karin Andreasson) // The Guardian. 21 август 2014. Посетен на 11 ноември 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2021-12-29 в Wayback Machine.
|
