Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“

Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“
Classe San Giorgio
	Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“ Classe San Giorgio
	Броненосният крайцер „Сан Марко“
Флаг	Италия
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Сан Джорджо“
Следващ тип	няма
Предшестващ тип	Броненосни крайцери тип „Пиза“
Производител	Regio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия
Построени	2
В строеж	1905 г. – 1911 г.
В строй	1910 г. – 1943 г.
Утилизирани	1
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 167 t (нормална);; 11 300 t (пълна); „Сан Марко“:; 10 969 t (нормална);; 11 900 t (пълна)
Дължина	140,9 m
Дължина между перпендикулярите	; 131,0 m
Ширина	21 m
Газене	7,3 m; („Сан Марко“: 7,8 m)
Броня	на борда: 83 – 200 mm;; на палубата: 50 mm;; кули ГК: 51 – 200 mm;; кули СК: 160 mm;; на бойната рубка: 180 – 254 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение;; „Сан Марко“:; 4 парни турбини Parsons;; 14 водотръбни котела Blechynden; „Сан Марко“:; Babcock & Wilcox
Мощност	19 595 к.с.; 14 500 КВ;; „Сан Марко“:; 23 030 к.с.; (17 200 КВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	23 възела; (43 km/h)
Далечина на; плаване	6270 морски мили при 10 възела ход; „Сан Марко“:; 4800 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	698 – 705 души
Въоръжение
Артилерия	2×2 254 mm;; 4×2 190 mm;; 16×1 76 mm;; 8×1 47 mm
Торпедно; въоръжение	3×1 450 mm ТА
Други	4 картечници
	Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“ в Общомедия

Сан Джорджо (на италиански: San Giorgio) са серия броненосни крайцери на Италианския флот от началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на крайцерите тип „Пиза“. Всичко от проекта са построени са две единици: „Сан Джорджо“ (на италиански: San Giorgio) и „Сан Марко“ (на италиански: San Marco). Това са последните и най-мощни броненосни крайцери в италианския флот.

Конструкция

При предишния проект, поради ниските бордове, корабите са заливани от водата. За да се направят по-мореходни, новият тип крайцери получават полубак. Другата разлика е наличието на четвърти комин, нарасналата до почти 11 000 тона водоизместимост и парните турбини на „Сан Марко“, въпреки които не е премината границата от 24 възела скорост.

Представители на проекта

Име	Заложен	Спуснат на вода	Влязъл в строй	История
„Сан Джорджо“ San Giorgio	24 юни 1905	5 май 1908	1 септември 1909	потопен от екипажа, за да се предотврати пленяването му на 22 януари 1941 г. в Битката за Тобрук. След това корабът е изваден през март 1943 и служи като ремонтен кораб в британския флот като HMS San Giorgio. При буксирането на корпуса му, за последваща утилизация, потъва през 1952 година.
„Сан Марко“ San Marco	20 февруари 1905	15 септември 1908	1 септември 1909	На 5 май 1938 г. е използван като кораб-мишена в залива на Неапол при учебни стрелби, чийто свидетел е и Адолф Хитлер, дистанционно управляем от разрушителя „Аудаче“ (бивш японски „Кавакадзе“ от типа „Уракадзе“). След излизането на Италия от съюза на страните на „оста“, на 9 септември 1943 г. е пленен и потопен през същия месец на входа на пристанището на Специя от немските окупационни войски, за да се блокира достъпа на тежки противникови кораби до него. През 1949 г. корпусът е изваден и предаден за скрап.

Галерия

„Сан Джорджо“ провежда стрелби със СК, 1912 г.
Горящият „Сан Джорджо“ в Тобрук на 22 януари 1941 г.
Корпусът на „Сан Джорджо“ по-късно през 1941 г.

Литература

Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.

Външни препратки

SAN GIORGIO armoured cruisers (1910 – 1911) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Сан-Джорджио““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.