Направо към съдържанието

Брецел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брецел
Различни видове брецел
Различни видове брецел
Видхляб, печено тестено изделие
Друго имепрецел
ПроизходГермания, Каролинска империя
Създаденпреди 743 г.
Сервиранестудено
Основни съставкибрашно, сол, масло, мая и вода
Брецел в Общомедия

Брецел (на немски: Brezel, също Breze, Brezn в Швейцария и Швабия; в българския се среща и като прецел, бретцел или претцел) е пикантно или сладко тестено изделие със специална форма, разпространено основно в Австрия, Франция и Южна Германия.[1]

Съгласно легендата един хлебар измисля формата на брецела, когато кралят му поръчва да изработи хлебче, през което може да се види три пъти Слънцето. В миналото и сега брецелът се използва като символ на пекарите и се поставя на входовете на пекарните им. Съставът им е от брашно, сол, дрожди и вода. Преди изпичането се потапят за няколко секунди в разтвор на натриев хидроксид, за да се получи типичният кафяв цвят и след това се посипва със сол.[2]

Брецел, илюстриран в Hortus deliciarum

Съществуват много ненадеждни сведения относно произхода на брецела, както и произхода на името му. Най-често се счита, че той има християнска връзка и е измислен от европейски монаси.[1]

Брецелът се използва като емблема от пекари и гилдиите им в южните части на Германия поне от 12 век.[3] Илюстрация от 1190 г. в енциклопедията Hortus deliciarum от югозападния регион на Германия Елзас (днес Франция) вероятно съдържа първата картинка на брецел. В Християнската църква брецелите притежават религиозно значение, както като съставки, така и като форма. Формата на възела се смята, че представлява молещи се ръце.[1] Освен това трите дупки на брецела олицетворяват трите превъплъщения на Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Светия Дух.[1] Бретцелите, направени по проста рецепта, използвайки само брашно и вода могат да се ядат на пости,[4] когато на християните им е забранено да ядат продукти с животински произход. С времето бретцелите започват да се свързват с Великите пости и Великден.

Все пак дупките на брецелите вероятно са имали практическа цел в миналото – пекарите са могли да ги поставят на вертикални пръти.[5]

  1. а б в г Silverman, Sharon Hernes. Pennsylvania Snacks. Stackpole Books, 20 ноември 2000. ISBN 9780811728744. с. 30.
  2. Miller, Jeffrey. How the pretzel went from soft to hard – and other little-known facts about one of the world’s favorite snacks // The Conversation. 26 април 2018. Посетен на 26 април 2018.
  3. Michael Gruenert. Brezelgeschichte, Brezelhistorie, Brezel, Geschichte, Historie // Brezel-baecker.de, 23 август 2009.
  4. SAUNDERS, Fr. William. Lenten Pretzels // CERC. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 2018-12-24.
  5. Job Berckheyde, (1630 – 93), The Baker, c. 1681 (oil on canvas).