Братушка
Брату̀шка (на руски: братушка – братче) е разговорно, гальовно и сърдечно название или обръщение към руснак. То получава широко разпространение в България през Руско-турската война (1877 – 1878).[1]
В община Сливница, Софийска област, има село Братушково.
Братушките в българската литература
[редактиране | редактиране на кода]През 1878 г. патриархът на българската литература Иван Вазов написва своята трета стихосбирка „Избавление“, в която включва стихотворението „Здравствуйте, братушки!“.
Един от героите в романа „Пътят към София“ от писателя Стефан Дичев казва:
| „ | — Майка им… – рече Тодор, погражданилият се братовчед на Анани. – Знайме ги ние, все кърлежи – кръв да смучат. Ако не са били тези ингилизи, досега братушките да са видели работата на турчина.[2] | “ |
Главният герой Димитър в романа „Освобождение“ от писателя Георги Караславов казва:
| „ | — За кого са дошли да се бият братушките? За нас. Какви българи ще сме тогава ние, щом ще чакаме със скръстени ръце? [3] | “ |
Главният герой Бяно Абаджи в романа „И стана ден“ от писателя Цончо Родев в литературния (измислен от автора) диалог с Панайот Хитов казва:
| „ | — Хвала вам – прекръсти се старецът. – Нека Всемогъщият да ви опази, та дълго, чак до свободата, да помагате на братушките. [4] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БРАТУ̀ШКА // Онлайн речник на българския език. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на БАН. Посетен на 05-06-2020.
- ↑ Дичев, Стефан Николов. Пътят към София: Роман. София, Народна младеж, 1962. с. 600.
- ↑ Караславов, Георги. Освобождение: Избрани повести. София, Народна култура, 1966.
- ↑ Родев, Цончо. И стана ден: исторически роман. Пловдив, Христо Г. Данов, 1998. ISBN 954-442-067-3. с. 943.