Боян Иванов (певец)
Тази статия е за певеца. За други хора с това име вижте Боян Иванов.
| Боян Иванов | |
| български певец | |
| Роден |
4 септември 1943 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Музикална кариера | |
| Стил | поп музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | баритон |
| Лейбъл | „Балкантон“ |
| Участник в | „Бо Бо Бо“ |
Боян Иванов е български поп певец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Боян Иванов е роден на 4 септември 1943 г. в град София. Занимава се с музика от дете (уроци по цигулка). По-късно учи в Средно музикално училище „Любомир Пипков“ в София – специалност кларинет. От 1959 г. пее в увеселителните заведения в София, като репертоарът му включва шлагери на Пол Анка, Тони Далара и др. Концертната си дейност започва от 1961 г. Бил е солист на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, „София“ и много други. Първия си запис осъществява през 1965 г. – „Зеленоокото момиче“ (м. Борис Карадимчев), която се превръща в първия български хит. Участва на първия фестивал „Златният Орфей“ (диплом за изпълнение), фестивала в Сопот, Полша – 1971 г. Има концертни изяви в европейските страни и Куба. През 1977 г. е издадена единствената му дългосвиреща плоча, като в нея няма нито една българска песен. Осъществен е телевизионният филм „На гости у Боян Иванов“. През 90-те години заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио „Бо Бо Бо“, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума „Момчета с късмет“. През 2007 г. го преиздават на диск, заедно с най-добрите си соло песни през годините и правят юбилеен концерт в Зала 1 на НДК.
Почива от инсулт на 9 юли 2012 г. Тялото му е кремирано.[1]
За него музика са писали Зорница Попова, Вили Казасян, Мишо Ваклинов, Стефан Димитров, Тончо Русев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев, Борис Карадимчев, Атанас Косев, Ангел Заберски, Найден Андреев и други. През 2013 г., по случай 70-годишнината на Боян Иванов, излиза диск с 22 песни в изпълнение на певеца.[2]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1970 | „Пее Боян Иванов“[3] | EP | Балкантон | ВТМ 6342 |
| 1970 | „Пее Боян Иванов“[4] | SP | Балкантон | ВТК 2925 |
| 1975 | „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“[5] | SP | Балкантон | ВТК 3188 |
| 1975 | „Йорданка Христова и Боян Иванов“[6] | SP | Балкантон | ВТК 3242 |
| 1975 | „Албена“, изп. М. Хранова/ „Безсъние“, изп. Б. Иванов[7] | SP | Балкантон | ВТК 3225 |
| 1977 | „Пак ще има музика“[8] | LP | Балкантон | ВТА 2167 |
| 1980 | „Йорданка Христова и Боян Иванов“[9] | SP | Балкантон | ВТК 3589 |
с „Бо Бо Бо“
| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1995 | „Момчета с късмет“[10] | МС | Балкантон | ВТМС 7720 |
| 2007 | „Най-доброто...“ | CD | самоиздат |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ „Боян Иванов с първи диск“, БГестрада, 5 септември 2013 г.
- ↑ „Пее Боян Иванов“ – ВТМ 6342 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Пее Боян Иванов – ВТК 2925 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“ – ВТК 3188 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Йорданка Христова“/ „Боян Иванов“ – ВТК 3242 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Албена“/ „Безсъние“ – ВТК 3225 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Пак ще има музика“ – ВТА 2167 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Йорданка Христова и Боян Иванов“ – ВТК 3589 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Момчета с късмет“ – ВТМС 7720 (1995) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография и дискография на Боян Иванов в БГестрада
- Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. Музика. С. 1988.
- В памет на Боян Иванов (съдържа биография), БНР, пр. Христо Ботев, 9 юли 2012 г.
