Бото фон Потенщайн

Бото фон Потенщайн
граф, пфалцграф на Каринтия
Роден	1028 г.
Починал	1 март 1104 г.
Семейство
Баща	Хартвиг II

Замъкът Потенщайн във Франконска Швейцария

Манастир Милщат

Бото фон Потенщайн (на немски: Boto von Pottenstein; * 1028; † 1 март 1104 в Ботенщайн, Швейария) е последният мъжки представител от род Арибони, граф на Потенщайн (във Франконска Швейцария) и пфалцграф на Каринтия.

Той е син на пфалцграф Хартвиг II (985 – 1027), пфалцграф на Бавария, и съпругата му Фридеруна, дъщеря на граф Ретинг и на Глисмод от род Имединги, по майчина линия племенница на епископ Майнверк от Падерборн. Брат е на Арибо II (1024 – 1102), пфалцграф на Бавария (1041 – 1055).

През 1053 г. Бото (Пото) и брат му Арибо се присъединяват към херцог Конрад I от Бавария и херцог Велф III от Каринтия в заговора против император Хайнрих III. През 1055 г. заради предателство Арибо е свален като пфалцграф. На имперското събрание в Регенсбург той и брат му са осъдени и им вземат собственостите, които получава Куно фон Рот.

Бото и брат му Арибо основават около 1070 г. манастир Милщат (при Шпитал, Каринтия).

След смъртта на Бото замъкът Потенщайн отива на епископа на Бамберг.

Фамилия

Бото фон Потенщайн се жени сл. 15 декември 1055 г. за Юдит фон Швайнфурт († 1 март 1104), вдовица на Конрад I († 1053), херцог на Бавария, дъщеря на маркграф Ото фон Швайнфурт, херцог на Швабия (995 – 1057) и Ирмингард (Имила) от Торино († 1077/1078) от род Ардуини, дъщеря на Оделрик Манфред II (маркграф на Торино) и Берта д’Есте от род Отбертини. Те имат една дъщеря:

• Аделаид/Аделаида фон Потенщайн († сл. 13 август 1106), омъжена за граф Хайнрих I фон Лимбург (1060 – 1119), херцог на Долна Лотарингия (1101 – 1106)

Литература

• Christof Paulus: Das Pfalzgrafenamt in Bayern im Frühen und Hohen Mittelalter. München 2007. ISBN 978-3769668759.
• Jürgen Wächter: Poto (Potho) Graf von Pottenstein. Ein Beitrag zur Pottensteiner Geschichte und Heimatkunde 2004 – 2012. Pottenstein 2012 (online Архив на оригинала от 2014-07-18 в Wayback Machine.).
• Fritz Zimmermann: Die Oberpfalz und das Burgenland. In: Was uns die Heimat erzählt. Heimatkundliche Beilage der Oberpfälzer Nachrichten. 2 Teile: Mai 1970; Juni 1970.
• Heinz Dopsch: Die Aribonen. Ein führendes Adelsgeschlecht in Bayern und Kärnten. Staatsprüfungsarbeit Wien 1968.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 201., Tafel 229.
• Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:26; 1.1 88.