Борна (болест)
Борна (Borna disease virus) | |
МКБ-9 | 062.9 |
---|---|
Борна в Общомедия |
Борна (Poeioencephalomyelitis non purulenta infectiosa) представлява неврологично заболяване проявяващо се като прогресивна хронична менингоенцефалитна инфекция при топлокръвните животни.[1] То е и зооноза, от него се заразяват и боледуват хора.
Причинителят e вирус, наречен Bornavirus. Спада към V група (−)ев РНК. Заболяването се характеризира с поява на необичайно поведение, залежаване, парези и много често завършва със смърт. Макар че боледуват основно коне и овце, последните научни открития показват, че то може да бъде причина за появата на някои видове нервни и психични заболявания при човека, включително биполярно разстройство и депресия.
Исторически сведения
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът е изолиран през 1927 г. от Zwick и сътрудници в град Борна, Германия. В средата на 1980-те години са открити и антитела в човешка кръв.
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът, причиняващ заболяването, е с обвивка и диаметър около 80nm. Стабилен е при pH от 5 до 12, но е чувствителен към по-високи температури.
Епизоотология
[редактиране | редактиране на кода]Боледуват млади коне до 2 – 3 годишна възраст и по-рядко овце. Заболяването е установено и по говеда, кози, кучета, лисици. През 1995 г. в Швеция е регистрирано при домашни котки, а през 2000 г. и при рисове.[2]
Източник на инфекцията са болните животни. Вирусът се разпространява по въздушно-капков път, чрез слюнка, мляко, урина и други секрети. Входната врата е лигавицата на носната и устната кухина. От там по кръвен път вирусът достига до главния и гръбначния мозък, където се размножава.
Клинични признаци
[редактиране | редактиране на кода]Инкубационния период продължава около една седмица. Появява се депресия, промяна на апетита, храносмилателни разстройства (диария или запек), некоординирани движения, парези, парализи и смърт. Смъртността при конете е 80 - 100%, а при овцете около 60%. Преболедувалите изграждат стабилен имунитет, но показват паралитични прояви през остатъка от живота си.
Патологоанатомични изменения
[редактиране | редактиране на кода]При аутопсия се наблюдават хиперемия на носната лигавица и дребни кръвоизливи в мозъка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г. ISBN 954-703-011-6
- Попов Ат., Ников Св., Петров Д., Хараламбиев Х., Масалски Н., Болести по овцете, ДИ „Земиздат“, София 1977 г.
- ↑ Ackermann A, Staeheli P, Schneider U. Adaptation of Borna disease virus to new host species attributed to altered regulation of viral polymerase activity // J. Virol. 81 (15). Август 2007. DOI:10.1128/JVI.00334-07. с. 7933 – 40.
- ↑ M.-P. Degiorgis, A.-L. Berg, C. Hård af Segerstad, T. Mörner, M. Johansson, and M. Berg, Borna Disease in a Free-Ranging Lynx (Lynx lynx)