Борис Роканов
| Борис Роканов | |
| български поет и писател | |
| Роден |
12 ноември 1961 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, роман, драма |
| Дебютни творби | „Когато ти е тъжно...“ (стихотворение, 1983, алманах „Струма“) „Предчувствия“ (стихосбирка, 1989)[1] |
| Награди | „Южна пролет“ (1990) „Иван Николов“ (2000) |
| Семейство | |
| Деца | 4 |
Борис Асенов Роканов е български писател и поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 ноември 1961 г. в Кюстендил. Завършва вечерна гимназия в родния си град (1983). През 1981–1989 г. работи като сценичен работник в Кюстендилския драматичен театър. Издава литературното списание „Прилеп“ (самиздат, 1989–1990).[1]
Живее в Пловдив. Женен, с четири деца – две момичета и две момчета.[2]
Дебютира през 1983 г. в алманах „Струма“ (стихотворението „Когато ти е тъжно...“) и алманах „Море“ (стихотворението „За перачката“).[1]
Автор е и на 6 стихосбирки, на 2 книги за деца и на романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ (2010). Съставител е на антологията „Стих и четка, един проект на Борис Роканов“ (1997), която е свързана и с изложби. Осъществил е две литературни анкети – с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език „Поети на свободата“. Издател и организатор на поетични форуми.[2]
Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: „Борис Роканов и пловдивската лудница“ (София, „Шипка“ 6, 2007) и „Ангелушев&Роканов“ (София, Пловдив, Варна, 2007–2008).[2][1]
Пише и пиеси.[3]
Умира на 17 март 2021 г.[4][5][6][7]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1990 – Носител на наградата за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Предчувствия“
- 2000 – Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихотворения“
- 2010 – Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Предчувствия. София: Народна младеж, 1989.
- Моята игра. София: Свободно поетическо общество, 1993.
- От Б до Р. София: Христо Ботев, 1995.
- Стихотворения. София: Павлина Никифорова, 1999.
- Великолепни стихотворения. София: Стигмати, 2009, 40 с.[9]
- Дебелянов и други стихотворения. София: Литературен вестник, 2012.[10]
- Проза
- Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем, книга първа: Демони. Роман. Пловдив: Жанет-45, 2010.[11][12]
- Литературни анкети
- Екатерина Йосифова. Литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001, 150 с.
- Блага Димитрова. Литературна анкета. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2002.[13]
Пиеси
- Да живее кралицата. София: Факел, 2013.[14]
Книги за деца
- Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов. Пловдив: Жанет 45, 2000, 64 с.
- Старото барабанче. Пловдив: Автоспектър, 2004.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пенка Ватова, „Борис Роканов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ а б в Биографична справка за Борис Роканов в Литернет.
- ↑ Гергана Пирозова, „За пиесата „Опечалените“ от Борис Роканов“ на сайта Диаскоп, 12 октомври 2013 г.
- ↑ „Отиде си поетът и художник Борис Роканов“, Segabg.com, 17 март 2021 г.
- ↑ „Почина поетът Борис Роканов“, Standartnews.com, 17 март 2021 г.
- ↑ „In memoriam: Отиде си поетът Борис Роканов“, БНР Пловдив, 17 март 2021 г.
- ↑ „Отиде си поетът Борис Роканов“, БНР, програма „Христо Ботев“, 17 март 2021 г.
- ↑ „Летни номинации 2010“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine. на сайта на награда „Хеликон“.
- ↑ Едвин Сугарев, Ани Илков, Йордан Ефтимов и Екатерина Йосифова за „Великолепни стихотворения“ на сайта Диаскоп, 19 септември 2013 г.
- ↑ Кристина Йорданова, „За другите стихотворения на Борис Роканов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 август 2013.
- ↑ Тома Марков, „Каква е връзката между Борис Роканов и ножчетата за бръснене в супата на бебе!?“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine., рец. в регионален онлайн всекидневник Plovdiv Media, 11 февруари 2010 г.
- ↑ Светла Кьосева, „Да не се бърка с автора...“, рец. в електронно списание LiterNet, 18 февруари 2010, № 2 (123).
- ↑ Амелия Личева, „Въпросите на Блага Димитрова“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 21, 24 май 2002.
- ↑ Ирина Канушева, „Да живее кралицата“ от Борис Роканов“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 5, 11 февруари 2005.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Роканов в Литернет
- „Поети“ – личен блог на Борис Роканов
- Стихотворения на Борис Роканов, сп. „Ах, Мария“, 23 май 2009
- Борис Роканов на сайта на издателство „Жанет 45“
- „Великолепни стихотворения“ на сайта Грозни пеликани, 9 март 2009
- „Осем по-студени парчета“ (стихотворения), електронно списание „Факел“, 9 март 2013
- „Великолепно стихотворение за Спящата красавица, чудните ѝ сънища и нейната прелюбезна прислужница“ на сайта Диаскоп, 12 септември 2013 г.
- „Фонетично упражнение за любовта, или Великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля“ на сайта Диаскоп, 20 ноември 2013 г.
- Борис Роканов на сайта Dictum
- Интервюта
- „За поезията: С Борис Роканов разговаря Динчо Желязков“, в. „Литературен форум“, бр 26 (467), 3 юли 2001
- „Лица: Борис Роканов е... бохем и писател, влюбен в жените, рисуването и четирите си деца“, в. „Капитал“, 5 февруари 2005
- „Борис Роканов: Новият път на изкуството е на Изток“, интервю на Евелина Здравкова, в. „Марица“, 20 ноември 2010
- „Борис Роканов: Не съм виждал лицеприятен поет“[неработеща препратка], интервю на Николай Искров, в. „Сега“, бр. 4541 (261), 10 ноември 2012
- „Борис Роканов: Да живее кралицата!“, интервю на Евелина Здравкова, в. „Марица“, 19 юли 2013
|
