Борислав Стоянов (архитект)
Тази статия е за архитекта. За футболиста вижте Борислав Стоянов (футболист).
| Борислав Стоянов | |
| български архитект | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1991 г.
|
Борислав Йорданов Стоянов е виден български архитект.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоянов е роден в 1911 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1934 година завършва архитектура в Дармщат, Германия и се установява в България, където започва частна практика. От 1943 година е асистент във Висшето техническо училище в София. От 1950 година е ръководител на катедра Строителна техника в Института по градоустройство и архитектура при БАН. От 1960 година е доцент, а от 1963 – професор. От 1969 до 1972 година е ръководител на катедра Сградостроителство във Висшия инженеро-строителен институт (ВИСИ). От 1952 до 1953 година е заместник-декан, а от 1966 до 1968 година – декан на Архитектурния факултет на ВИСИ. От 1970 до 1972 година е заместник-ректор. Занимава се с въпросите на сглобяемото жилищно строителство. Автор е на жилищни сгради в София и Димитровград. Носител на ордени НРБ II степен (1968) и I степен (1986).[1]
Умира в 1991 година в София.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Борислав Стоянов е наречена улица в квартал „Американски колеж“ в София (Карта).
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Строителство с големи блокове (1959)
- Най-подходящото за нашите условия сглобяемо жилищно строителство (1960)
- Съвременни архитектурни конструкции (1963)
- Старата родопска архитектура (1964)
- Съвременни архитектурни конструкции, II преработено и допълнено издание (1977)
- Съвременна архитектура (1977)[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ангелов, Чавдар. 100 години от рождението на проф. арх. Борислав Стоянов // Камара на архитектите в България. Регионална колегия София-град, 1 септември 2011 г. Посетен на 17 март 2013 г.
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 190.
- ↑ Енциклопедия България. Том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 482.
