Направо към съдържанието

Борислав Николчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борислав Николов Николчев)
Борислав Николчев
български служител на Държавна сигурност
Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия
Германска комунистическа партия

Борислав Николов Николчев е български служител на Държавна сигурност и дипломат. През 1947 – 1949 година той е първият началник на Трети отдел в „Държавна сигурност“, предшественик станалото на по-късно печално известно Първо главно управление.

Борислав Николчев е роден на 10 февруари 1910 година в Татар Пазарджик в семейство на търговец. Баща му – Никола Г. Николчев, е помощник-кмет на града. През 1929 г. той завършва Мъжката гимназия в Пазарджик (дн. гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“), а година по-късно – през 1930, вече като студент в Мюнхен става член на Комунистическа партия на Германия. През 1935 година довършва образованието си в Чехословакия, след което участва като интербригадист в Испанската гражданска война (1936 – 1939)[1] и в боевете при Мадрид е ранен. Успява да избяга от френския концентрационен лагер Гюр през август 1940 и се връща в Пазарджик. От септември 1941 до февруари 1942 е секретар на ОК на БРП.

Арестуван и съден по делото на ЦК на БРП (1942) и лежи в концлагерите Гонда вода и Еникьой.

От 1947 до 1949 Борислав Николчев оглавява новосъздадения Трети отдел за външно разузнаване на Дирекция „Държавна сигурност“.[1]

Николчев е засегнат от чистката в ръководството на Държавна сигурност, започнала през 1949 г.[1] В годините 1950 – 1951 той е обвинен в шпионаж и е арестуван по един от паралелните монтирани съдебни процеси, съпътстващи съдебното дело срещу Трайчо Костов (1949). Реабилитиран по-късно – след 1956 г.

Като владеещ руски, чешки, испански, немски, английски и френски език Николчев работи в Кинтекс, директор на „Машиноимпорт“, генерален директор на „Индустриал импорт", търговски представител в Иран, Куба, Бразилия, Швейцария.

Борислав Николчев и съпругата му загиват при автомобилна катастрофа в Белград[1] на 16 септември 1969 г.

  1. а б в г Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 79.