Боракс
| Боракс | |
 | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | Натриев тетраборат декахидрат |
| Други | Боракс декахидрат |
| Структура | |
| Пространствена група | C2/c |
| Свойства | |
| Формула | Na2B4O7·10H2O |
| Моларна маса | 201,22 (безводен) 381,38 (декахидрат) |
| Плътност | 2,4 g/cm3 (безводен) 1,73 g/cm3(декахидрат) |
| Точка на топене | 743 °C (безводен) 75 °C (декахидрат) |
| Точка на кипене | 1575 °C (безводен) |
| Парно налягане | 0 Pa (20 °C) |
| Разтворимост във вода | 31,7 g/L |
| Магнитна възприемчивост | −85,0·10−6 cm3/mol (безводен) |
| Показател на пречупване | 1,447 (декахидрат) |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  0
1
0
|
| Сродни съединения | |
| Сродни аниони | натриев алуминат |
| Сродни катиони | литиев тетраборат |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 1330-43-4, 1303-96-4 |
| PubChem | 11954323 |
| ChemSpider | 17339255 |
| Номер на ЕК | 215-540-4 |
| DrugBank | DB14505 |
| KEGG | D03243 |
| ChEBI | 86222 |
| ChEMBL | 1076681 |
| RTECS | VZ2275000 |
| ATC | S01AX07 |
| SMILES | [Na+].[Na+].O0B(O)O[B-]1(O)OB(O)O[B-]0(O)O1.O.O.O.O.O.O.O.O |
| InChI | 1S/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;; 1/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;; |
| InChI ключ | CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYSA-N CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYAP |
| UNII | 91MBZ8H3QO |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Боракс в Общомедия | |
Боракс (също наричан натриев тетраборат) е борно съединение с голямо значение, минерал и сол на борната киселина. Прахът от боракс е бял, съдържащ меки безцветни кристали, които са разтворими във вода. Обикновено под боракс се подразбира октахидратната форма на съединението, макар продаваният комерсиално боракс да е частично обезводнен.
Бораксът е съставка в много синтетични миещи вещества, козметични продукти и емайлови покрития. В биохимията се използва за направата на буферен разтвор. Освен това, намира приложение като фунгицид, инсектицид, огнезащитно вещество, флюс в металургията, защита от неутрони от радиоактивни източници, хранителна добавка (с Е-номер E285,[1] използвана за консервиране), както и при производството на стъклена вата.
Бораксът е открит за пръв път в пресъхнали езерни корита в Тибет, откъдето е внесен по Пътя на коприната на Арабския полуостров през 8 век.[2] Набира широка популярност през 19 век, когато започва да се добива в Долината на смъртта в САЩ.[3][4]
Химия
[редактиране | редактиране на кода]Структура
[редактиране | редактиране на кода]Терминът боракс се използва често за редица тясно свързани минерали или химични съединения, които се различават по своето водно кристално съдържание:
- безводен натриев тетраборат, Na2B4O7;
- натриев тетраборат пентахидрат, Na2B4O7·5H2O;
- натриев тетраборат декахидрат, Na2B4O7·10H2O, или октахидрат, Na2B4O5(OH)4·8H2O.
От химична гледна точка, бораксът съдържа йона [B4O5(OH)4]2−. В тази структура съществуват два четирикоординатни борни центъра и два трикоординатни борни центъра.
Взаимодействия
[редактиране | редактиране на кода]Бораксът се превръща лесно в борна киселина и други борати, които от своя страна също имат много приложения. Взаимодействието му със солна киселина за образуване на борна киселина е:
- Na2B4O7·10H2O + 2 HCl → 4 B(OH)3 + 2 NaCl + 5H2O
Декахидратът е достатъчно стабилен, за да се използва като стандарт за титриметричен анализ. Когато боракс се постави в пламък, той приема жълто-зелен цвят.[5]
Бораксът е много разтворим в етилен гликол, умерено разтворим в диетилен гликол и метанол и леко разтворим в ацетон.[6] Слабо разтворим е в студена вода, но с повишаване на температурата на водата разтворимостта му се увеличава.[6][7]
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Декахидрат на Na2B4O7 може да се получи от многобройните естествени минерали, съдържащи натриев тетраборат. Може да се получи и чрез реакция на натриев карбонат с борна киселина при нагряване и чрез пропускане на въглероден диоксид през разтвор на натриев метаборат.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните
- ↑ Borax (Na2B4O7·10H2O) – Sodium Borate – Occurrence, Discovery and Applications // Amoz.com. 16 август 2004.
- ↑ „American Borax Production“ Scientific American September 22, 1877
- ↑ Hildebrand, G. H. (1982) „Borax Pioneer: Francis Marion Smith.“ San Diego: Howell-North Books. p. 267 ISBN 0-8310-7148-6
- ↑ Staff. Creating Flame Colors // The Science Company. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 30 ноември 2008.
- ↑ а б Borax Decahydrate. borax.com
- ↑ BORAX DECAHYDRATE (Sodium Tetraborate Decahydrate)
- ↑ Федоров П. И. Натрия бораты // Химическая энциклопедия: в 5 т. Т. 3. Москва, 1992. ISBN 5-85270-039-8. с. 180 – 181.