Направо към съдържанието

Божидар Козарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божидар Козарев
български скулптор
Роден
23 Ноември 1947
Починал
17 Март 2022

Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
Работил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов, проф. Крум Дамянов

Божидар Николов Козарев е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 ноември 1947 г. в София. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1974 г. - Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (сега Национална художествена академия), специалност „Декоративно-монументална скулптура“. Учи при проф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов, проф. Крум Дамянов.

От 1981 г. е преподавател в НХА по скулптура в специалност „Резба“. От 1986 г. е доцент, а от 1996 г. – професор по скулптура в НХА.

Член е на СБХ.

През 1986 г. печели стипендия за специализация в Cite Internationale des Arts, Париж. Има голям брой реализирани монументални творби. От 1975 г. участва във всички общи изложби на СБХ.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални изложби
  • Галерия „Арте“, София (2016 г.);
  • Галерия „Кръг+“, София (2007 г.);
  • галерия „Ведарт“, София (2001 г.);
  • галерия „Проф. Асен Василев“, София, галерия „Александър“, София (1993 г.).
Колективни изложби и симпозиуми
  • Изложба – „Спорът за реалността“ – СБХ, София (2017 г.)
  • МОНУМЕНТАЛИСТИ в кавалетни форми – галерия „Арте“, София (2015 г.)
  • Изложба на преподавателите в НХА, Софийска градска художествена галерия (2006 г.);
  • Море – Сюр – Лоан, Франция (2003 г.);
  • 13 скулптори, галерия „Средец“, София (2003 г.);
  • Съвременна българска скулптура, колекция Юго Вутен (Парк Солвей), Европалия – България, Брюксел (2002 г.);
  • Галерия „Xan-Tinne“, Геел, Белгия (1996 г.);
  • Групова изложба град Алжир (1984 г.);
  • Симпозиум по скулптура Берлин – Марцан (1984 г.);
  • Симпозиум по скулптура Бургас – Отманли (1976 г.)
Постоянни колекции
  • Национална художествена галерия – София;
  • Софийска градска художествена галерия;
  • Художествена галерия – Велико Търново;
  • Художествена галерия – Сливен;
  • Художествена галерия – Русе;
  • Колекция „Юго Вутен“ – Белгия;
  • Галерия „Xan-Tinne“, Белгия;
  • Колекция „Д-р Бекария“, Барселона, Испания;
  • Градски музей Висбаден – Германия.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на СБХ за скулптура на историческа тема (1982 г.);
  • Награда на СБХ на името на Иван Лазаров за монументална скулптура (1978 г.)
  • През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Звезден миг за големи творци“, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986.