Урвич (Боженишки)

Вижте пояснителната страница за други значения на Урвич.

---

Боженишки Урвич
Панорамно видео от Боженишки Урвич
Местоположение
Боженишки Урвич Местоположение в България 42.995714, 23.823906
Страна	България
Село	Боженица
Археология
Вид	средновековна крепост
Статут	обект с национално значение
Боженишки Урвич в Общомедия

Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление, днес археологически паметник със статут на обект от национално значение. Тайните на тази стара крепост започват да оживяват през 1918, когато в корените на паднало след буря вековно дърво е открит средновековен скален надпис на Севаст Огнян.

Местоположение

Крепостта е изградена на северния склон на Лакавишкия рид на 750 м надморска височина, на 3 км южно от село Боженица и на 20 км от Ботевград. До подножието на крепостта води асфалтиран път към общинската почивна база „Урвич“. Оттам по маркирана пътека за около 20 минути изкачване пеш се стига до крепостта.

История

Според археологическите проучвания, проведени през 1972 г., мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. като звено от ранновизантийската отбранителна система. Разцвета си крепостта Боженишки Урвич достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена, преграждаща от север единственото достъпно място откъм Боженица. В края на ХІV в. тя е седалище на болярина Огнен (Огнян) – кефалия при цар Иван Шишман.

Боженишки надпис

Копие на надписа в НИМ

Крепостта става известна на научните среди през зимата на 1918 – 1919 г., когато под корените на вековен явор в местността Градището е разкрит уникален средновековен писмен паметник със заветните думи на управителя на Софийско севаст Огнян. Откривател е боженишкият козар Недялко Уменковски, а пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев. Той отбелязва, че „резачът“ на надписа: „не се е погрижил да размери предварително плоскостта, върху която е работил. Той почнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете...“ Мутафчиев разчита надписа така:

„

Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.

“

Според изследователите със своята изключителност, както с историческото, така и с филологическото си значение, Боженишкият надпис на севаст Огнян обогатява „каменния архив“ на средновековна България.

Археология

Боженишки Урвич

Боженишки Урвич

От 1966 г. средновековната крепост е обявена за обект с национално значение. През 1971 г. стартират първите разкопки от експедицията, наречена „Севаст Огнян“. Тя е осъществена под ръководството на Павел Дишев и с помощта на н.с. Васил Димитров, Митрофан Велев (гл. редактор на вестник „Ботевградски пламък“) и архитект Йордан Йорданов. Първите открити предмети са керамика и ранновизантийски монети от Юстин (518 – 527) и Юстиниан I, (527 – 565), които сочат, че верояртно през този период е строена крепостта. Осем години са нужни на целия екип, за да разкрие напълно крепостта, след което усилията са насочени към консервация и реставрация на разкритата архитектура. Първоначално са разкрити три крепостни пояса, два от които са построени в края на V век, началото на VI век, и един от XIV век, по времето на Иван Шишман. Вътрешната крепостна стена е дълга 200 m и е с широчина на места 2,70 m, външната стена е с височина 4 – 6 m и е с четири контрафорса, цитаделата е с площ 80 m², а площта на цялото укрепление е 1600 m². Впечатляваща е дълбоката 10 m измазана с хоросан щерна за вода с воден слой от 4 m, а така също и параклиса, издълбан в скала във вътрешността на крепостта.

Край портата, на дълбочина 0,2 – 1,5 m, е открита много ценна находка на съкровище от 1327 сребърни грошове и полугрошове с лика на цар Иван Александър, но премаркирани с името на наследника му цар Иван Шишман, а с образа на Богородица с малкия Христос на аверса. Според Христо Матанов монетите от това съкровище са орязани по краищата с цел спестяване на ценен метал, което сочи за инфлационен натиск върху българското монетосечене в периода и напрягане на финансите на държавата във връзка с военните-действия.

Югозападната ъглова кула поддържа наблюдателна връзка с околните укрепления Паница Кале над днешното село Липница, Вълчиград над Литаково, Чешковград над Врачешкия манастир и Бодиловград пред Витиня. Кулата разполага с таен изход с дължина 7.40 m и скривалище за осем души, които са попълнени с пръст. В североизточната част са открити кула, скалното жилище и скалната черква с разрушена скална икона на Свети Георги Победоносец. Открит е и некропол с 48 гроба и манастриският комплекс под крепостта. Намерените до крепостните стени стотици върхове на стрели и копия, каменни бойни топки и скелети на бойци потвърждават преданието за боя на севаст Огнян с османците през 1395 г. Според Дишев гробното място на Севаст Огнян се намира на скалния масив пред разкрития Войводов камък, главният наблюдателен пункт на крепостта.