Божана Апостолова

Божана Апостолова
	Божана Апостолова
българска поетеса и издател
	На връчването на наградата „Иван Николов“, 22 декември 2011 г.
Родена	9 май 1945 г. (79 г.) София, България
Учила във	Великотърновски университет
Предприемаческа дейност
Работила в	Издателска къща „Жанет 45“
Литература
Жанрове	стихотворение, роман, мемоари
Награди	; Награда „Пловдив“ за литература; „Златен ланец“ на в. „Труд“ за поезия (2001, 2006)
Семейство
Съпруг	Костадин Чонов
Деца	Манол Пейков
	Божана Апостолова в Общомедия

Божана Георгиева Апостолова-Пейкова е българска поетеса, писателка и издател. Носител на Орден „Стара планина“ I степен за изключително големите си заслуги в развитието на българската култура.

Биография

Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е собственик на Полиграфически комплекс и Издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“.

Инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създава годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.

Награди

Награда „Пловдив“ за литература
„Златен ланец“ на в. „Труд“ за поезия (2001, 2006)^[2]
„Золотая муза“ – за лично творчество и принос в българо-руските културни взаимоотношения
Носител е на голяма награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос през 2010 година^[3]
През 2011 г. е отличена с наградата „Милош Зяпков“ в Ракитово за стихосбирката „Беше ли любов“^[4]

Библиография

Поезия

Нестинарска орис (поезия), 1976.
Необетован свят (поезия), 1986.
Както мама се кръсти (поезия), 1996.
В питието на мрака (поезия), 1996.
Вселюбов (поезия), 2005.
Състояние трето (поезия). София: Стигмати, 2002, 90 с.
Едва я задържам (стихосбирка), ИК „Стигмати“, 2008.
Възел. София: Факел, 2005, 83 с.
Божана... едва я задържам. София: Стигмати, 2008, 72 с.
Беше ли любов. София: Факел, 2010, 64 с. ISBN 978-954-411-168-7^[5]
Сама и обща. Пловдив: Жанет 45, 2019, 100 с. ISBN 978-619-186-499-7
Божанчето и любовта на лебедите. Пловдив: Жанет 45, 2019, 24 с. ISBN 978-619-186-553-6

Мемоари

Делнична библия, I част (преживени истории). 1998
Делнична библия, II част (преживени истории). София: Захарий Стоянов, 2005, 351 с. ISBN 954-739-655-2
Душа в душата (спомени за Вера Мутафчиева). Пловдив: Жанет 45, 2019, 136 с. ISBN 978-619-186-518-5

Белетристика

Кръстопът без пътища (роман). Пловдив: Жанет 45, 2008, 192 с. ISBN 978-954-336-061-1^[6]
Нощта е също слънце (роман). Пловдив: Жанет 45, 2017, 188 с. ISBN 978-619-186-305-1^[7]^[8]
Завръщането на визона (роман). Пловдив: Жанет 45, 2019, 180 с. ISBN 978-619-186-478-2

Книги за деца

Човекът с небето (книга за деца). Пловдив: Жанет 45, 2002, 16 с. ISBN 954-491-116-2
Чудото на сензорите. Нова приказка със стари герои
Малката Божана в нощта на чудесата. Пловдив: Жанет 45, 2012, 68 с. ISBN 978-954-491-776-0^[9]
Малката Божана в деня на боклуците. Пловдив: Жанет 45, 2012, 68 с. ISBN 978-954-491-837-8
Малката Божана в подводния свят. Пловдив: Жанет 45, 2013, 66 с. ISBN 978-954-491-907-8^[10]
Малката Божана и чудовището Тъмп. Пловдив: Жанет 45, 2013.
Малката Божана в магазин за смехорийки. Пловдив: Жанет 45, 2013, 70 с. ISBN 978-954-491-926-9

Източници

↑ „Почина журналистът Костадин Чонов, съпруга на поетесата Божана Апостолова“, в. „24 часа“, 10 юли 2016 г.
↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
↑ „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12 юни 2010.
↑ „Резултати от Националната литературна награда „Милош Зяпков“ 2011“, Електронен бюлетин „Културни новини“, 26 юни 2011 г.
↑ Миглена Николчина, „Възелът и пътят: метаморфозите на любовта у Божана Апостолова“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2592), 21 май 2010 г.
↑ Миглена Николчина, „Визия, кураж и сила: „Кръстопът без пътища“ на Божана Апостолова“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. в „Public Republic“, 4 октомври 2008 г.
↑ Нощта е също слънце // Жанет 45. Посетен на 2 март 2017.
↑ Миглена Николчина, „Любовта е нещо друго“, рец. в „Култура“, бр. 10 (2890), 17 март 2017 г.
↑ Марин Бодаков, „Преди да изчезнат чудесата“, рец. в „Култура“, бр. 9 (2671), 9 март 2012 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 10 (2716), 15 март 2013 г.

Външни препратки

От и за Божана Апостолова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Стихове на Божана Апостолова в Литернет
Божана Апостолова на 60 години, Словеса, 11 май 2005
„Стигмати“ представят последните книги на Божана Апостолова^{[неработеща препратка]}, Plovdiv live, 11 февруари 2009 г.
Деян Енев, Майка Тереза на българската литература, в-к „Сега“, 8 ноември 2005 г.
Статии на Апостолова, интервю с нея и критика върху нея Архив на оригинала от 2009-09-08 в Wayback Machine. в Public Republic
Милена Кирова, Юбилей на Божана Апостолова, в. „Култура“, 13 май 2005 г.

[1] „Почина журналистът Костадин Чонов, съпруга на поетесата Божана Апостолова“, в. „24 часа“, 10 юли 2016 г.

[2] „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

[3] „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12 юни 2010.

[4] „Резултати от Националната литературна награда „Милош Зяпков“ 2011“, Електронен бюлетин „Културни новини“, 26 юни 2011 г.

[5] Миглена Николчина, „Възелът и пътят: метаморфозите на любовта у Божана Апостолова“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2592), 21 май 2010 г.

[6] Миглена Николчина, „Визия, кураж и сила: „Кръстопът без пътища“ на Божана Апостолова“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. в „Public Republic“, 4 октомври 2008 г.

[7] Нощта е също слънце // Жанет 45. Посетен на 2 март 2017.

[8] Миглена Николчина, „Любовта е нещо друго“, рец. в „Култура“, бр. 10 (2890), 17 март 2017 г.

[9] Марин Бодаков, „Преди да изчезнат чудесата“, рец. в „Култура“, бр. 9 (2671), 9 март 2012 г.

[10] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 10 (2716), 15 март 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]