Бодман (род)
Бодман (на немски: Bodman, Bodmann) е благороднически род от Швабия и маркграфство Баден, графове на Бодман.
Господарите фон Бодман са стар род в Хегау и Алгой на Боденско езеро. Те резидирали първо до 1160/1170 г. в замък Бодман, след това в замък Хоенбодман, който днес е част на община Овинген в област Боденско езеро. Клонове на фамилията съществуват и днес.
Родът е споменат за първи път в документ през 1152 г. с Еберхардус де Бодемен. Фамилията е роднина с изчезналия графски род Хайлигенберг. През 1217 г. е известен Конрадус де Бодемин. Господарите фон Бодман са министериали на Хоенщауфените и на епископа на Констанц.
Ханс фон Бодман, рицар на ордена на Свещения гроб на Йерусалим, получава през 1360 г. от император Карл IV герба черния козел на Майр фон Виндек. От 1488 г. господарите фон Бодман са членове на рицарското общество Св. Йоргеншилд.
Фамилията се разделя през 15 век на няколко линии. От края на 16 век до 1760 г. резиденция на рода e дворец Еспазинген, построен през 1757 г.
Цялата собственост на рода попада през 1806 г. към Кралство Вюртемберг и 1810 г. на Велико херцогство Баден. Днес резиденцията на фамилията е дворец Бодман на Боденското езеро. Шеф на Дома е Вилдерих граф фон и цу Бодман.
Известни с това име
[редактиране | редактиране на кода]- Емануел фон Бодман (* 1874, † 1946), немски писател
- Хайнрих фон и цу Бодман (* 1851, † 1929), баденски юрист и политик
- Франц фон и цу Бодман (* 1835, † 1906), основател и член на германския Райхстаг
- Йоханес Волфганг фон Бодман (* 1651, † 1691), немски епископ в Констанц (1686 – 1691)
- Руперт фон Бодман (* 1646, † 1728), княз-абт на манастир Кемптен (1678 – 1728)
Исторически гербове
[редактиране | редактиране на кода]-
(ок. 1340)
-
Герб на дворец Еспазинген, вляво герба на господарите фон Бодман
Гербове на общините
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на Бодман
-
Аленсбах – Фройдентал
-
Герб на Аленсбах – Лангенрайн
-
Герб на Радолфцел на Боденското езеро – Щаринген
-
Герб на Щоках – Еспазинген
-
Герб на Щоках – Валвиз
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Meisters Geschichte von Zürich, S. 64
- Codex Sal. I, 253
- Ottmar F. H. Schönhuth: Die Sage vom Nünny-Glöckly oder das Deutschordens-Gelübde, Edm. Stoll, 1857, S. 115
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Johann Leopold Freiherr von und zu Bodman, Geschichte der Freiherren von Bodman. 2 Bände. 1894 (Digitalisat Bd. 1, Digitalisat Bd. 2)
- Adalbert Elschenbroich, Bodman[неработеща препратка]. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 359 (Digitalisat). Familienartikel
- Otto Hupp, Münchener Kalender 1915. Verlagsanstalt München/Regensburg 1915.
- Gerhard Köbler, Historisches Lexikon der deutschen Länder. C.H. Beck, München 2007; ISBN 978-3-406-54986-1.
- Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band I, Band 53 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1972, ISSN – 2408 0435 – 2408
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.bodman.de
- Ludwig Uhland, Bodman – zur schwäbischen Sagenkunde in: Germania. Vierteljahrsschrift für deutsche Altertumskunde
- Mair, Paul Hektor: Geschlechterbuch der Stadt Augsburg 73 Bl – Augsburg, 1548 – 1550 und Wappen deutscher Geschlechter Augsburg
- Wappen der Grafen von Bodman in Bodman am Bodensee in www.dr-bernhard-peter.de Архив на оригинала от 2013-03-20 в Wayback Machine.