Богородица (химн)
- Вижте пояснителната страница за други значения на богородица.
„Богородица“ (на полски: Bogurodzica, bɔɡurɔˈd͡ʑit͡sa) е полска религиозна песен, както и най-старият записан полски поетичен текст с мелодия.
Композирана е между X и XIII век. Първият записан текст е от 1407 г. Включена е в Статута (основния закон) на Великото литовско княжество (1506) и се изпълнява като негов национален химн през XIV – XVIII в. Изпълнявана е при коронацията на първите крале на Кралство Полша от династията на Ягелоните.
Текст
[редактиране | редактиране на кода]
Полски[1] Twego dziela Krzciciela, bożycze, |
Приблизителен превод на български Твоето дело Кръстителю, божи сине, |
Езикови архаизми
[редактиране | редактиране на кода]Текстът на Богородица съдържа в себе си много архаизми. Някои от тях са архаични още през XV век.
Някои от лексическите архаизми:
- Bogurodzica – според Тадеуш Лер-Сплавински е много стара църковнославянска заемка в полския език, дошла в Полша чрез чешко посредничество с първите мисионери[2]; в съвременния полски се използва Matka Boża или Matka Boska (Майка божия)
- dziela – съвр. полски dla
- bożyc – съвр. полски Boga (син божи, божи син)
- Gospodzin – съвр. полски Pan (Господ)
- zbożny – съвр. полски dostatni
- przebyt – съвр. полски bytowanie, istnienie
- rodzica – съвр. полски matka (родител, майка)
- jąż, jegoż – съвр. полски którą, którego (който, която, които)
За морфологията е характерно запазването на окончанието „i“ в повелително наклонение в някои глаголи (с крайно ударение):
- raczy – съвр. полски racz
- ziści – съвр. полски pozyskaj
- spuści – съвр. полски ześlij
Интересна синтактична особеност е използването на творителен падеж, който не се използва в съвременния полски:
- Bogiem sławiena – съвр. полски sławiona przez Boga.
Фонетични особености:
- Krzciciela – съвр. полски Chrzciciela
- sławiena – съвр. полски wysławiana
- zwolena – съвр. полски wybrana
Сравнителен пример между рутенски (1529) и полски (1506) варианти на химна:
|
|
Съвременни творби
[редактиране | редактиране на кода]- Анджей Пануфник, Sinfonia sacra (1963)
- Войчех Киляр, Bogurodzica за хор и оркестър (1975)
- Кшищоф Мейер, Симфония №6 „Полски“ (1982)
- Хлопомания, Bogurodzica (от Лудомания) (2008)
- Стари Олса, Багародзіца (на беларуски език) (2009)
- Анна Витчак Чернявска и Малео Реггае Рокерс feat Мацол, Bogurodzica (2015)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Bogurodzica. Oprac. J. Woronczak, wstęp językoznawczy E. Ostrowska, oprac. muzykologiczne H. Feicht, Wrocław, 1962. Biblioteka Pisarzów Polskich
- J.Birkenmajer, Bogurodzica Dziewica. Analiza tekstu, treści i formy, Lwów, 1937
- S.Urbańczyk, „Bogurodzica“. Problemy czasu powstania i tła kulturalnego, w: Prace z dziejów języka polskiego, Wrocław, 1979
- A.Czyż, Bogurodzica – między Wschodem i Zachodem. Kilka myśli o duchowej jedności Europy, w: Światło i słowo. Egzystencjalne czytanie tekstów dawnych, Warszawa, 1995
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Zawadzki, Jarek. Selected Masterpieces of Polish Poetry. Jarek Zawadzki, 2007. ISBN 1-4196-7999-6.
- ↑ Лер-Сплавинский, Т. Польский язык. Издательство иностранной литературы, 1954. с. 83 – 84.