Богдан Томалевски
| Богдан Томалевски | |
| български архитект | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Наум Томалевски |
Богдан Наумов Томалевски е български архитект, една от водещите фигури в българската архитектура през втората половина на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Богдан Томалевски е роден на 28 август 1924 година[1] в София в семейството на македонския деец Наум Томалевски (1882 – 1930). През 1951 година завършва архитектура в Държавната политехника, след което в продължение на четири десетилетия работи в проектантската организация „Софпроект“, като проектант, началник на отдел, ръководител на ателие (от 1978) и директор на дирекция „Център“ (от 1984).
Сред първите по-значими проекти на Томалевски е градоустройственото решение на жилищния комплекс „Владимир Заимов“ (от 1956 с колектив), последван от градоустройствените проекти на софийските комплекси Лагера и Младост I (от 1964), на които е главен проектант. Негово дело са и жилищните кооперации по ул. „Сан Стефано“ до Докторската градина.[1]
През следващите години Томалевски често работи съвместно с архитект Лозан Лозанов. Двамата проектират сградата на Дома на борците против фашизма и капитализма (днес централа на Българската социалистическа партия). Заедно с Бисера Рибарова проектират сградата на Българските професионални съюзи. Томалевски, Лозанов и Никола Антонов са проектанти и на новата сграда на Министерство на външните работи.[2]
Богден Томалевски умира на 4 май 2012 година.[3]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На архитект Богдан Томалевски е наречена улица в квартал „Младост 4“ в София (Карта).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1959 г. – Димитровска награда (като част от колектив);
- 1976 г. – Орден „Народна република България“ – ІІІ степен;
- Почетно звание „заслужил архитект“;
- 1984 г. – Орден „Народна република България“ – І степен;
- 2005 г. – Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ за принос в утвърждаването на българската културна идентичност.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Подкаст | Архитектура с мисъл за хората: творчеството на арх. Богдан Томалевски
- ↑ За Богдан Томалевски архитектурата е съдба, www.segabg.com
- ↑ Почина архитектът Богдан Томалевски // vesti.bg. Нет Инфо.БГ, 2012. Посетен на 10 май 2012.
- ↑ „Премиерът Сергей Станишев връчи на арх. Богдан Томалевски годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, в. „Сега“, 15 ноември 2005 г.
- ↑ 5 години от смъртта на Богдан Томалевски
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
- Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
- Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- Енциклопедия България в 7 тома, т. (Тл-Я с Допълнение към Т. 1 – 6), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1996 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
