Направо към съдържанието

Блутенгел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блутенгел
Крис Пол, 2004
Крис Пол, 2004
Информация
Роден
Blutengel
От Германия
Стилдаркуейв, фючърпоп, готик, синтпоп
Активностот 1998 г.
Музикален издателOut of Line Records
УебсайтОфициална страница
ЧленовеКрис Пол (от 1998 г.) (вокалист)
Констанс Рудерт (от 2001 г.) (вокалистка)
Улрике Голдман (от 2005 г.) (вокалистка)
Соня Землер (от 2001 г.) (оформление концертни изяви)
Бивши членовеНина Бендихкайт (1998 – 2000) (вокалистка)
Кати Ролоф (1998 – 2002) (вокалистка)
Джини Мартин (2000 – 2002) (вокалистка)
Ева Пьолцинг (2002 – 2005) (вокалистка)
Блутенгел в Общомедия

Блутенгел (на немски: Blutengel; букв. „Кървав ангел“) е немска фючърпоп/електронна/даркуейв/синтпоп/готик група със силни евроденс влияния. Неин създател е Крис Пол, член на групите Terminal Choice, Tumor и Pain of Progress и собственик на лейбъла Fear Section. Текстовете на групата са както на английски, така и на немски и се пеят от мъжки и женски вокали.

Блутенгел е създадена като група през 1998, след като Крис Пол решава да напусне предишния си проект Seelenkrank, поради възникнали проблеми с договора. Както предшественика си, така и Блутенгел използва електронна музика в комбинация с мъжки и женски вокали. Мъжките вокали са винаги осигурени от Крис Пол, а женските от различни вокалистки, сменяли се с албумите. Текстовете са на английски език, но има и доста песни изцяло на немски. Основната тематика на песните започва от любовта и трагедията от безнадеждната романтикa, достигайки чак до първичните аспекти на желанието.

Първият албум „Child of Glass“ е издаден в началото на 1999 и много скоро завладява клубовете и бързо привлича вниманието на почитателите на алтернативната електронна музика. Още с първите си песни като „Weg zu mir“ и „Beauty of Suffering“ си създават значителна фен база. По това време женските вокали се изпълняват от Кати Ролф и Нина Бендихкайт. Въпреки значителния успех на този албум Блутенгел нямат реални участия до издаването на следващия им албум.

През 2001 най-сетне излиза дългоочакваният втори студиен албум „Seelenschmerz“ и за Блутенгел започва нова период от музикалното им съществуване. В самата група има промени, защото Нина Бендихкайт е стартирала собствена успешна кариера през последните две години и е заместена от Джини Мартин. Песни като „Seelenschmerz“, „Soul of Ice“, „Children of the Night“ и „Der Spiegel“ помагат на албума да пожъне успех за музика като тяхната. Малко не достига на „Seelenschmerz“, за да влезе в немския топ 100 за албуми, което кара Блутенгел да започнат да изнасят концерти пред феновете си. Първата изява на групата е на ежегодната Уейв-готик Среща в Лайпциг, Германия, където свирят пред около 10 000 души, като изпълват до максимум капацитета на осигурения терен.

Към края на 2001 излиза сингълът „Black Roses“ с гост участието на Констанс Рудерт. Групата след това има участие във фестивала Dark Storm, на което на една сцена се качват Рудерт и редовните вокалистки Кати Ролф и Джини Мартин. Това ще се окаже и последният концерт на Блутенгел в този състав, защото броени дни след него Ролф и Мартин напускат групата по лични и творчески причини и създават своя проект Tristesse de la Lune. Констанс, която дотогава е била наета само за издаването на сингъла „Black Roses“ стават постоянната заместничка на Кати, а Крис Пол успява бързо да намери втора вокалистка в лицето на Ева Пьолциг.

През 2002 заради съществени вокални промени и преместването в ново студио с по-добра техническа база, групата успява да издаде още по-успешния албум „Angel Dust“, който достига 58-о място в Топ 100 за албуми в Германия. Песни като „Angel of the Night“ и „Vampire Romance“ допълват за растящата популярност на Блутенгел в клубните среди. За този албум Нина Бендихкайт прави кратко заръщане като оформител на обложката и промоционалната фотосесия, съпътстващи албума.

Четвъртият им студиен албум, „Demon Kiss“, излиза през 2004, последван от ДВД-то „Live Lines“. Малко след издаването на концертния диск в началото на октомври 2005 Ева Пьолцигер решава да напусне Блутенгел поради възникнали проблеми при разпределението на времето и отговорностите си спрямо групата и личния си живот. Пьолцигер е заменена от Улрике Голдман, която дава нова музикална посока в общото звучене на групата. Промяна, която има своите почитатели и критици сред феновете на Блутенгел. По това време Крис Пол е зает с турнето на другия му основен проект Terminal Choice и успяват да издадат само мини-албума „The Oxidising Angel“, за да представи Улрике на слушателите. През следващите две години групата издава само по-поп ориентирани сингли до излизането на дългоочаквания им пети албум „Labyrinth“, който излиза през септември 2007, последван от кратко турне.

  • „Child of Glass“ (CD; 22 февруари 1999; Out of Line)
  • „Seelenschmerz“ (CD; 19 март 2001; Out of Line)
  • „Angel Dust“ (CD; 30 септември 2002; Out of Line)
  • „Demon Kiss“ (CD; 22 март 2004; Out of Line)
  • „The Oxidising Angel“ (EP; 2005; Out of Line)
  • „Labyrinth“ (CD; 14 септември 2007; Out of Line)
  • „Bloody Pleasures“ (март 2001; Out of Line)
  • „Black Roses“ (3 декември 2001; Out of Line)
  • „Vampire Romance“ (август 2002; Out of Line)
  • „Forever“ (8 декември 2003; Out of Line)
  • „Mein Babylon с участието на Stendal Blast“ (21 юни 2004; Schwarzrock/Dark Dimensions)
  • „No Eternity“ (6 септември 2004; Out of Line)
  • „My Saviour“ (1 декември 2006; Out of Line)
  • Lucifer „Blaze“ (13 юли 2007; Out of Line)
  • Lucifer „Purgatory“ (13 юли 2007; Out of Line)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blutengel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​