Бланш Ланкастърска
Бланш Ланкастърска Blanche of Lancaster | |
Родена | |
---|---|
Починала | 12 септември 1368 г.
|
Погребана | Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания |
Герб | |
Семейство | |
Род | Ланкастър, Плантагенет |
Съпруг | Джон Гонт (13 май 1359) |
Деца | Хенри IV Филипа Ланкастър |
Бланш Ланкастърска в Общомедия |
Бланш Ланкастърска, херцогиня на Ланкастър (родена на 25 март 1345 г. в Ланкастър, починала на 12 септември 1368 г. в Стафордшир) е английска аристократка и наследница, дъщеря на най-богатия и могъщ пер по това време Хенри Гросмънт, херцог на Ланкастър. Съпруга на Джон Гонт и майка на английския крал Хенри IV.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Родена на 25 март 1345 г.[2], а според някои източници през 1347 г.[3] По-малка дъщеря на Хенри Гросмънт, първи херцог на Ланкастър, и съпругата му Изабел дьо Бомон. Бланш и по-голямата ѝ сестра Матилда (Мод), графиня на Лестър и съпруга на Вилхелм V, граф на Ено, са родени в замъка Болингбрук в Ланкастър.
Брак
[редактиране | редактиране на кода]На 19 май 1359 г. в Редингското абатство Бланш се омъжва за Джон Гонт, трети син на крал Едуард III и кралица Филипа дьо Ено. На сватбата пристъства цялото кралско семейство и Бланш получава скъпи бижута като подарък от свекъра си.[4]
Титлата херцог на Ланкастър отпада през 1361 г. със смъртта на Хенри Гросмон, който не остава мъжки наследници. Чрез брака си с Бланш Джон Гонт получава титлите граф на Ланкастър, граф на Дарби, граф на Линкълн и граф на Лестър (въпреки че получава тези титли едва след смъртта на балдъзата си Матилда през 1362 г.). Графството на Ланкастър впоследствие е създадено отново и титлата е дадена на Джон Гонт.
Бракът на Бланш с Гонт се счита за преминал в разбирателство и любов. След смъртта си, Гонт избира да бъде погребан до Бланш, въпреки че се жени още два пъти. Двамата имат общо седем деца, от които само три достигат зряла възраст.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Бланш Ланкастърска умира в замъка Тътбъри в Стафордшир на 12 септември 1368 г., докато съпругът ѝ е в чужбина. [5], на 23-[2] или на 22-годишна възраст. [6] Погребението ѝ в старата катедрала „Св. Павел“ в Лондон е предхождано от кортеж, в който взимат участие повечето аристократи и духовници. До края на живота си Джон Гонт прави ежегодна панихида в нейна чест.
През 1373 г. Жан Фроасар пише поемата Le Joli Buisson de Jonece, посветена на Бланш и Филипа дьо Ено, майката на Гонт. Предполага се, че за една от панихидите младият дворцов поет Джефри Чосър пише Книга за херцогинята (вж. по-долу). Някои изследователи предполагат, че една от целите на Чосър е да покаже на Гонт, че скръбта му е прекомерна и да го подтикне да си намери нова съпруга.
През 1374 г. Гонт поръчва гробница с двоен саркофаг за него и Бланш в старата катедрала „Св. Павел“. Гробницата е завършена пред 1380 г. и струва 592 лири. Върху капака на саркофага са легналите статуи на Бланш и Гонт с хванати ръце. Между 1399 и 1403 г. към гробницата е построен и семеен параклис.[7]
Наследници
[редактиране | редактиране на кода]Бланш Ланкастърска и Джон Гонт имат седем деца:[8]
- Филипа (31 март 1360 – 19 юли 1415). Кралица на Португалия чрез брака си с Жуау I.
- Джон (ок. 1362/1364) – умира като бебе.
- Елизабет, херцогиня на Ексетър (21 февруари 1364 – 24 ноември 1426). Съпруга първо на Джон Хастингс, 3-ти граф на Пемброк, после на Джон Холанд, 1-ви херцог на Ексетър и на Джон Корнуол, 1-ви барон Фанхоуп.
- Едуард (1365 – 1365).
- Джон (4 май 1366) – умира като бебе.
- Хенри IV (3 април 1367 – 20 март 1413) – крал на Англия (1399 – 1413).
- Изабела (р.1368). Умира като дете.
Книга за херцогинята
[редактиране | редактиране на кода]Джефри Чосър приема поръчка от Гонт да напише посмъртно поема за Бланш, която озаглавява Книга за херцогинята (The Book of the Duchess). В поемата поетът среща в гората облечен вечерно рицар (Джон Гонт), който тъгува за загубата на любимата си.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Complete Peerage
- ↑ а б . Cawley, Charles. Medieval Lands, England, Kings (1066 – 1603)
- ↑ L.A. Loschiavo, ‘The birth of „Blanche the Duchesse“: 1340 versus 1347’, Chaucer Review, vol. 13 (1978), pp. 128 – 32.
- ↑ ((en)) Mortimer, Ian. The Perfect King The Life of Edward III, Father of the English Nation. Vintage, 2008. с. 335.
- ↑ J.J.N. Palmer, ‘The historical context of the Book of the Duchess: a revision’, Chaucer Review, vol. 8 (1974), pp. 253 – 61.
- ↑ Froissart. Joli Buisson, p. 55 (lines 246 – 47).
- ↑ O.D. Harris, Une tresriche sepulture: the tomb and chantry of John of Gaunt and Blanche of Lancaster in Old St Paul’s Cathedral, London, Church Monuments, vol. 25 (2010), pp. 7 – 35.
- ↑ Charles Cawley, Medieval Lands, Kings of England 1066 – 1603. Посетен на 6 март 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|