Благо Прангов
Облик
Благо Прангов | |
български писател | |
Роден |
1 септември 1933 г.
|
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Благо Иванов Прангов е български поет и писател.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1933 година в разложкото село Бачево. Завършва гимназия в Разлог, а след това българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работил като учител. Отговорен редактор е на поетичното приложение на вестник „Вяра“. Завежда отдел „Култура и образование“ на вестник „Пиринско дело“. Член е на Съюза на българските писатели.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Кръговрати“ (1980),
- „Пукнатини“ (1990),
- „Същинското ми име“ (1994),
- „Голосек“ (1995),
- „Пирински писмовник“ (1996),
- „Предел“ (1997),
- „Глина“ (1998),
- „Просека към слънцето“ (2003),
- „С душа на трепетлика“ (2008),
- „Между снега и цъфтежа“ (публицистика, 2008),
- „В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно.“ (документални разкази за Бачево, 2009).[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Прангов, Благо. Позицията на безсмъртието, в: Свобода и отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край. София, Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 358 – 361.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Благо Прангов // Литературен свят. Посетен на 12 октомври 2015.