Благоя Мицевски
Благоя Мицевски Благоја Мицевски | |
архитект от Република Македония | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Скопски университет |
Благоя Мицевски - Байо (на македонска литературна норма: Благоја Мицевски - Бајо) е архитект от Република Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 март 1931 година в град Прилеп. Завършва Архитектурния факултет при Техническия факултет на Скопския университет в 1958 година. Работи като проектант в проектантската организация „Македония проект“. Освен на територията на Федерална Югославия работи и в Австрия.[1]
Творчеството на Мицевски е разнообразно и обхваща всички сфери на архитектурното проектиране. Изгражда жилищни обекти в квартала на Скопие Капищец (1973), жилищно-търговския комплекс „Скопянка“ в Скопие, жилищни обекти в Кавадарци (1985), како и Халите на Скопското изложение (1972), хотел „Липа“ в Прилеп (1973), хотал „Арка“ в Скопие (1997), католическата църква „Пресвето сърце Исусово“ в Скопие (1969) и католическата църква „Св. св. Кирил и Методий и Свети Бенедикт“ в Охрид (1997).[1]
Освен с архитектура Мицевски се занимава и с рисуване - акварел и особено рисунка и графика.[1]
Работи като заместник-министър в строителното министерство в първото правителство на Република Македония (1991 - 1992). Член е на Архитектурната академия.[3] Носител е на много награди.[1]
В 1997 година получава наградата за цялостно архитектурно творчество „Андрей Дамянов“.[4]
Мицевски умира на 23 юли 2002 година в Скопие.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 975. (на македонска литературна норма)
- ↑ Петковска, Маја. Благоја Мицевски – Бајо (1931-2002) // МАРХ. Посетен на 13 януари 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 976. (на македонска литературна норма)
- ↑ 25 добитници на наградата за животно дело „Андреја Дамјанов“ на Архитектонската академия // Пресинг IV (25). с. 59.