Битка при Чамурли

Битка при Чамурли
Османско междуцарствие
Шишмановския манастир с мястото на битката под водите на язовир „Искър“
Информация
Период	5 юли 1413
Място	Долно Самоковско поле, днес под язовир Искър
Резултат	Убедителна победа за Мехмед
Страни в конфликта
Мехмед Челеби Стефан Лазаревич Игит паша – санджакбей на Скопски санджак Юсуф (Стефан) – санджакбей на Кюстендилски санджак Хамза, войвода на Сокоград и Свърлиг Муса Челеби с логистика от Мирчо Стари
Командири и лидери
Мехмед Челеби Муса Челеби †
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Битката при Чамурли слага край на т.нар. османско междуцарствие, настъпило след злополучния за османците изход от битката при Ангора.

Състои се на 5 юли 1413 г. край село Чамурлии, което днес се намира на дъното на язовир „Искър“.

Един срещу друг се изправят последните двама претенденти за османския престол – Муса Челеби, по-известен като кесиджия, т.е. главорез от български юнашки епос и брат му – Мехмед Челеби. Муса Челеби преди това побеждава брат си в битка при София – Сюлейман Челеби, сдобивайки се с титлата владетел на Запада, т.е. на Румели в Адрианопол (пред еничарите).

За двете години власт в Румели, Муса си спечелва прякора кесиджия и ненавистта на целокупното ислямизирано и християнско население, което се обединява около алтернативата да бъде издигнат брат му за владетел.

Ето какво описание дава на последствията от битката хрониста Дука:

„

Когато император Мануил II Палеолог научил, че Мехмед е станал самостоятелен владетел, изпратил при него най-знатните си приближени, които да поискат от Мехмед да предаде всичките земи които бил обещал, докато пребивавал в Константинопол. Мехмед ги посрещнал приятелски и след тържествена церемония им отстъпил всички крепости по черноморското крайбрежие, селищата и крепостите в Тесалия, както и всички земи покрай Мраморно море. След това ги обсипал с щедри дарове и ги отпратил в мир, като им казал следното: „Вървете и кажете на моя баща, императора на ромеите, че с Божията помощ и със съдействието на моя баща и император, аз поех властта. Отсега нататък аз ще му се подчинявам като син на баща. Няма да проявявам неблагодарност и неуважение. Нека заповяда каквото поиска и аз съм готов да му служа с най-искрено удоволствие.“. В същия приятелски дух Мехмед се обрънал към пратениците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония и принца на Ахея. След като ги поканил на своята маса и вдигнал наздравица за тяхното приятелство, той ги изпратил със следните думи: „Кажете на вашите господари, че им предлагам мир в замяна на мир. И нега Бог накаже този, който нарушава мира.“.

“