Битка при Чамурли
Битка при Чамурли | |||
Османско междуцарствие | |||
Шишмановския манастир с мястото на битката под водите на язовир „Искър“ | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5 юли 1413 | ||
Място | Долно Самоковско поле, днес под язовир Искър | ||
Резултат | Убедителна победа за Мехмед | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Битката при Чамурли слага край на т.нар. османско междуцарствие, настъпило след злополучния за османците изход от битката при Ангора.
Състои се на 5 юли 1413 г. край село Чамурлии, което днес се намира на дъното на язовир „Искър“.
Един срещу друг се изправят последните двама претенденти за османския престол – Муса Челеби, по-известен като кесиджия, т.е. главорез от български юнашки епос и брат му – Мехмед Челеби. Муса Челеби преди това побеждава брат си в битка при София – Сюлейман Челеби, сдобивайки се с титлата владетел на Запада, т.е. на Румели в Адрианопол (пред еничарите).
За двете години власт в Румели, Муса си спечелва прякора кесиджия и ненавистта на целокупното ислямизирано и християнско население, което се обединява около алтернативата да бъде издигнат брат му за владетел. [1]
Ето какво описание дава на последствията от битката хрониста Дука:
„ | Когато император Мануил II Палеолог научил, че Мехмед е станал самостоятелен владетел, изпратил при него най-знатните си приближени, които да поискат от Мехмед да предаде всичките земи които бил обещал, докато пребивавал в Константинопол. Мехмед ги посрещнал приятелски и след тържествена церемония им отстъпил всички крепости по черноморското крайбрежие, селищата и крепостите в Тесалия, както и всички земи покрай Мраморно море. След това ги обсипал с щедри дарове и ги отпратил в мир, като им казал следното: „Вървете и кажете на моя баща, императора на ромеите, че с Божията помощ и със съдействието на моя баща и император, аз поех властта. Отсега нататък аз ще му се подчинявам като син на баща. Няма да проявявам неблагодарност и неуважение. Нека заповяда каквото поиска и аз съм готов да му служа с най-искрено удоволствие.“. В същия приятелски дух Мехмед се обрънал към пратениците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония и принца на Ахея. След като ги поканил на своята маса и вдигнал наздравица за тяхното приятелство, той ги изпратил със следните думи: „Кажете на вашите господари, че им предлагам мир в замяна на мир. И нега Бог накаже този, който нарушава мира.“.[2] | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Паметна битка на народите – съпротивителни усилия на българите в края на XIV и първата половина на XV век // Македония, 2016. Посетен на 5 март 2016.
- ↑ Ангелов, Владимир. Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, стр. 210, София. ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4, 2007.