Направо към съдържанието

Битка при Твърдица (1279)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Твърдица
Въстание на Ивайло
Военни действия по време на въстанието на Ивайло (1277-1280)
Информация
МястоТвърдица, Еленски проход
РезултатРешителна българска победа
Страни в конфликта
Втора българска държаваВизантийска империя
Командири и лидери
ИвайлоАприн
Сили
5 000[1]5 000
Жертви и загуби
неизвестнотежки

Битката при Твърдица е сражение на български отряди, предвождани от Ивайло, и 5-хилядна византийска армия, командвана от пълководеца Априн.

След поражението при Девина византийският император Михаил VIII Палеолог изпраща нова войска срещу Ивайло, наброяваща 5000 души. Решителното сражение се разразява при Еленския проход в подножието на крепостта Твърдица, където ромейските сили са разгромени отново. Двете победи на Ивайло спасяват Българската държава от византийска опасност.[2]

  1. Стоянов, Александър. Колко големи са били армиите в Средновековна България? // Българска история.
  2. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 166.