Направо към съдържанието

Битка при Орбитело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Орбитело
Френско-испанска война
Информация
Период14 юни 1646 г.
Мястодо Орбитело, днешна Италия
РезултатПобеда за Испания[1][2]
Страни в конфликта
 Испания Франция
Командири и лидери
Графа на ЛинаресЖан-Арман дьо Маиле Брезе †
Сили
22 платнохода
30 галери
5 брандера[3]		36 платнохода
20 галери[3]
неизвестен брой брандери
Жертви и загуби
1 потопена фрегата[4]
1 потопена галера[5]		1 потопена галера[5]
1 пленена галера[5]
1 потопен брандер[4]
1 пленен брандер[5]
Карта

Битката при Орбитело (известна също като битката при Изола дел Джилио)[6] е голямо морско сражение през Френско-испанската война, състояло се на 14 юни 1646 г. близо до управлявания от испанците град Орбитело, на крайбрежието на Тоскана, Италия, между френски флот, воден от Жан Арман дьо Маиле-Брезе, Маркиз на Брезе и испански флот, командван от графа на Линарес, изпратен да пробие френската блокада на Орбитело и да помогне на града, обсаден от 12 май от френска армия под командването на принца на Каринян. Битката е много необичайна тактически, защото е проведена между платноходи, водени от галери в лек бриз.[7][8]

След тежка, но нерешителна битка, по време на която адмирал Брезе е убит, френският флот се оттегля в Тулон, като оставят морето под контрола на испанците,[9] които решават да не го преследват. Сухопътните сили, транспортирани от Линарес, не успяват да пробият френските обсадни позиции и обсадата продължава до 24 юли, когато друга испанска армия, водена от маркиза на Торекусо и херцога на Аркос побеждават френските сили и ги принуждават да се оттеглят с тежки загуби.

Прелюдия

[редактиране | редактиране на кода]

През 1646 г., след няколко морски успеха срещу Испания в Средиземно море, кардинал Мазарини планира морска експедиция, за да атакува испанската сателитна държава Президи, за да се прекъснат испанските комуникации с Кралство Неапол,[10] заплашвайки началните етапи на испанските морски пътища,[11] както и да се сплаши папа Инокентий X, чийто происпански позиции не се харесват на Мазарини.[11] За тази цел в Тулон е събран флот, командван от адмирал Брезе, който се състои от 36 галеона, 20 галери и много малки съдове, които да транспортират екипировката на армия от 8000 пехотинци и 800 конници под командването на Томас дьо Каринян.[12] След като дебаркират в Таламоне и го превземат, французите обсаждат важната крепост Орбитело. Гарнизонът от 200 испански войници, водени от капитан дон Карло де ла Гата не може да окаже дълго съпротива без помощ.[12]

След като новините за обсадата достигат Испания, на графа на Линарес, португалски благородник, останал верен на Фелипе IV след португалското въстание през 1640 г., който е капитан-генерал на средиземноморските галери и следователно върховен командир на испанските средиземноморски сили, е заповядано да отплава към Орбитело с 22 военни кораба (включително 8 фрегати от фламандската армада),[13] заедно с 3300 войници да пробият обсадата.[12] До нос Карбонеро, към флота му се присъединяват 18 галери от ескадрите на Неапол, Сардиния, Генуа и Сицилия и кораби под командването на адмирал-генерал Франсиско Диас де Пимиента. Испанският флот достига 22 галеона и 30 галери, срещу 36 галеона и 20 галери, блокиращи Орбитело.[3]

Битката

[редактиране | редактиране на кода]
Жан Арман дьо Маиле-Брезе.

Сутринта на 14 юни испанският флот достига остров Джилио, построен във фронтална линия с галеоните и галерите отпред и 8 съда отзад.[3] Адмирал Брезе построява своя флот в линия скоро след това, като редува галеони и галери и отплава на запад към Линарес при лек бриз.[3] В 9 часа сутринта той е на четири мили от испанците, когато поради слабия вятър, галеоните от двете страни се наложило да бъдат теглени от галерите.[3] Двата флота плават един до друг, докато Линарес успява на заеме наветрената страна поради по-големия брой галери и се придвижва към корабите на Брезе.[3]

Френският адмирал, неспособен да използва брандерите, както в битките при Кадис, Барселона и Картехена, заповядва отстъпление.[4] Тогава испанският флот разваля своята формация и започва преследване на французите, чийто ариегард бързо е достигнат.[4] Преследването, обаче, е спряно след като флагмана на Пимиента Сантиаго губи главната си мачта.[4] Линарес и адмирал Пабло де Контрерас помагат на Пимиента, тъй като се страхуват атака на френските брандери.[4] Останалите кораби започват битка срещу Брезе и след нерешително сражение, което продължава до свечеряване, двата флота се разделят. Испанците губят фрегатата Санта Каталина, която е изгорена от собствения си екипаж, за да не попадне в плен.[4] Галеонът Теста де Оро е тежко повреден, след френски брандер се взривява.[4] Два от френските галеони също са тежко повредени.[4] За французите по-тежка е загубата на адмирал Брезе, който е разкъсан на две от гюле, което удря кърмата на неговия флагман Гран Сен Луи.[14]

На следващата сутрин испанският и френският флот са на 12 мили един от друг.[5] Комте дьо Даньон, заместника на Брезе, решава да отплава до Порт Херкулес за поправка.[5] Той е преследват от Линарес на 15 и 16 юни,[5] но испанският флот прекратява гонитбата, за да помогне на Орбитело, където Карло де ла Гата е под обсада. Това не се осъществява, защото повечето кораби се разпръскват по време на буря през нощта. Някои от тях достигат Сардиния, а други Джилио и Монтекристо.[5] Галерата Санта Барбара потъва при Джилио, като загиват 46 гребци.[5] Французите също пострадват от бурята. Една от техните галери потъва близо до Пиомбино, но нейният екипаж и артилерия са пленени от испанците, заедно с един изостанал брандер.[5]

Резултат

[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юни испанският флот пуска котва в Порто Лонгоне, където в решено на военен съвет да се помогне на Орбитело след като се направи основен ремонт.[15] След два дни няколко фрегати от испанския фламандски флот са изпратени на превземат пристанището на Таламоне и по време на операцията заедно с осем кораба, пристигнали от Неапол за същата цел, унищожават или пленяват близо 70 баржи с доставки за армията на принц Каринян.[15] Междувременно дьо Даньон пристига в Тулон и въпреки провала си, французите по-късно успяват да докарат подкрепления на пет кораба, а Линарес не успява да пробие обсадата.[15] Обсадата е вдигната след един месец, когато армия под командването на херцога на Аркос и маркиза на Торесуко напада французите. В резултат на тази битка над 7000 французи са убити или пленени, заедно с цялата артилерия и екипировка, което проваля цялата френска кампания.[10][16] След това флотът се завръща в Испания.

Крал Фелипе IV, който очаква френският флот да бъде унищожен,[16] не е задоволен от резултата от морската битка и освобождава от длъжност графа на Линарес и адмирал Пимиента, като ги обвинява в лошо ръководство и изоставяне на поверените им сили.[16] Той назначава 17-годишният си незаконен син Хуан Хосе Австрийски за генерален губернатор на всички военноморски сили, като му дава заповеди и власт да спре лошото ръководство във флота.[16] Въпреки това, победата на испанския флот при Орбитело допринася много за намаляване на френския натиск в Италия.[17] В резултат 6000 неаполитански войници са прехвърлени във Валенсия, за да помогнат в борбата срещу французите в Каталония,[17] където графът на Аркур в победен при Лерида.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hassall. Mazarin. с. 17.
  2. ↑ Martín Sanz. La política internacional de Felipe IV. с. 263.
  3. ↑ а б в г д е ж Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 362.
  4. ↑ а б в г д е ж з и Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 363.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 364.
  6. ↑ Jaques. Dictionary of Battles and Sieges: A Guide to 8500 Battles from Antiquity Through the Twenty-first Century. с. 477.
  7. ↑ Glete. Warfare at sea, 1500 – 1650: maritime conflicts and the transformation of Europe. с. 184.
  8. ↑ Black 2002, с. 190.
  9. ↑ Rainsford James. The life and times of Louis the Fourteenth. с. 99.
  10. ↑ а б Treasure. Mazarin: the crisis of absolutism in France. с. 99.
  11. ↑ а б Bercé. The birth of absolutism: a history of France, 1598 – 1661. с. 184.
  12. ↑ а б в Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 361.
  13. ↑ Stradling. The Armada of Flanders: Spanish Maritime Policy and European War, 1568 – 1668. с. 127.
  14. ↑ Thion. French Armies of the Thirty years War. с. 32.
  15. ↑ а б в Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 365.
  16. ↑ а б в г Fernández Duro. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. с. 376.
  17. ↑ а б Stradling. Spain's struggle for Europe, 1598 – 1668. с. 255.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bercé, Yves Marie. The birth of absolutism: a history of France, 1598 – 1661. London, UK, Palgrave Macmillan, 1996. ISBN 9780312158071.
  • Black, Jeremy. European warfare, 1494 – 1660. Routledge, 2002. ISBN 9780415275323.
  • Fernández Duro, Cesáreo. Armada española desde la Unión de los Reinos de Castilla y de León. Т. IV. Madrid: Est. tipográfico Sucesores de Rivadeneyra, 1898.
  • Glete, Jan. Warfare at sea, 1500 – 1650: maritime conflicts and the transformation of Europe. Routledge, 2002. ISBN 9780203024560.
  • Hassall, Arthur. Mazarin. BiblioBazaar, LLC, 2009. ISBN 9781110510092.
  • Jaques, Tony. Dictionary of Battles and Sieges: A Guide to 8500 Battles from Antiquity Through the Twenty-first Century. Т. 2. Greenwood Publishing Group, 2007. ISBN 9780313335389.
  • Sanz, Fernando Martín. La política internacional de Felipe IV. Fernando Martín Sanz, 2003. ISBN 9789875610392.
  • Stradling, R. A. The Armada of Flanders: Spanish Maritime Policy and European War, 1568 – 1668. Cambridge University Press, 2004. ISBN 9780521525121.
  • Stradling, R. A. Spain's struggle for Europe, 1598 – 1668. Continuum International Publishing Group, 1994. ISBN 9781852850890.
  • Thion, Stéphane. French Armies of the Thirty years War. LRT Editions, 2008. ISBN 9782917747018.
  • Treasure, Geoffrey. Mazarin: the crisis of absolutism in France. Routledge, 1997. ISBN 9780415162111.
  • Rainsford James, George Payne. The life and times of Louis the Fourteenth. Т. I. London, UK, H. G. Bohn, 1851.
  • Collectif, Dictionnaire d'histoire maritime, collection Bouquins, éditions Robert Laffont, Paris 2002.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Орбитело&oldid=11967398“.