Битка при Малага (1704)

Битка при Малага
Война за испанското наследство
„Битката при Малага“ от Айзък Сейлмейкър (1704 г.)
Информация
Период	24 август 1704 г.
Място	Малага, Испания
Резултат	Без явен победител
Страни в конфликта
Кралство Англия Съединени провинции Кралство Франция
Командири и лидери
Джордж Рук Луи-Александър, граф дьо Тулуз
Сили
58-60 линейни кораба 52 линейни кораба
Жертви и загуби
2718 убити и ранени 1585 убити и ранени
36.704293, -4.369526
Битка при Малага в Общомедия

Битката при Малага е най-голямото морско сражение през Войната за испанското наследство. На 24 август 1704 г. край южните испански брегове се срещат флотовете на съюзниците (Англия и Холандия) и на Франция. Завършва без ясен победител и няма особено значение за хода на военните действия.

Предистория

Битката при Малага е епизод от френско-британското морско съперничество от края на ХVІІ до началото на ХІХ в., известно като Втора стогодишна война. От Славната революция (1688 - 1689 г.) Англия си поставя за цел да спечели хегемония над морските пътища и в колониите, а по пътя към тази цел Франция е най-голяма пречка. През Войната за испанското наследство (1701 - 1714) това съперничество не е ожесточено и няма решаваща роля за определяне на победителя. Освен битката при Виго (1702) това е единственото сражение по море. Пряката причина за него е превземането на Гибралтар през август 1704 г. от англо-холандския флот на Джордж Рук.

Несъмнената стратегическа важност на Гибралтар кара Фелипе V (френския кандидат за испанския трон) и дядо му Луи XIV - крал на Франция, да предприемат незабавен опит за връщането му. Освен че събират сухопътна армия (начело с маршал Рене дьо Тесе), те нареждат на френския флот в Барселона да осигури превъзходство по вода. Негов главнокомандващ е Луи-Александър дьо Тулуз, извънбрачен син на Луи. Той се отправя на юг, за да влезе в решителен сблъсък с Рук.

Сър Джордж Рук

Граф дьо Тулуз

Ход на сражението

„Битката беше един от онези сковани, незадоволителни сблъсъци, типични за формалните морски военни операции“, смята Оливър Уорнър. Това е така, защото никой от адмиралите не иска да се ангажира твърде много и да рискува силите си. Тулуз и неговият съветник Виктор-Мари д'Естрé би трябвало да са по-настойчиви, за да помогнат за превземането на Гибралтар. Те са респектирани от англичаните и изглежда предварително са убедени, че няма да могат да ги победят. За Рук е достатъчно само да покаже, че няма да позволи обсадата на Гибралтар да се затвори и по море.

В тази ера морските битки се водят от линейни кораби с мощни оръдия на бордовете си. Те се подреждат в килватерен строй, тоест един след друг. Съюзническият авангард се командва от Клаудсли Шовел, основната част - от Джордж Рук, докато ариергардът се състои от холандските съдове на Герард Каленбург. Съотношението на силите е по около 50 кораба от всяка страна, но авторите се разминават в конкретните цифри. Може да се приеме твърдението на Махън, че френските съдове са 52, докато под командата на Рук са 58-60. Оръдията също са по равно - по около 3600.

Двете ескадри плават една до друга в продължение на около два часа и си разменят мощен обстрел. Разстоянието обаче е твърде голямо, за да се стигне до потопяването дори на един кораб, но човешките жертви и повредите са сериозни. Никой от адмиралите не опитва да приложи по-специална стратегия - или не успяват, или просто не искат. На следващия ден вятърът променя посоката си и става благоприятен за атака на французите. Техните кораби са и по-бързи, защото са в морето. Тулуз и д'Естрé обаче предпочитат да не се възползват. На 26 август те се отправят към Тулон и оставят на противниците си контрола над морето.

Резултати

Битката остава без явен победител. Ако се съди по дадените жертви (1585 за французите и 2718 за съюзниците), първите имат предимство. Стратегически обаче Рук постига целите си, докато Тулуз - не. Въпреки всеобщото мнение, че тази битка не е повлияла сериозно но хода на войната, не е съвсем така. Тя води дотам, че английската власт над Гибралтар продължава. Англичаните запазват инициативата и през 1705 г. успяват да подпалят въстание против Фелипе V във Валенсия и Каталония. Накрая, през 1708 г. покоряват и остров Менорка - най-северния от Балеарските острови. Ако Тулуз беше по-решителен, би могъл да ги прогони. Тогава всичко това нямаше да се случи и властта на Фелипе V щеше да се наложи с далеч по-малко трудности.