Френският отряд от 3800 войника на бригаден генерал Франсоа Ксавие дьо Шварц излиза от Барселона на 4 юни, напредвайки в посока към Сарагоса и Лерида. Дъждовната буря през този ден забавя похода и дава време на местните испански сили, съставени от опълчение от съседните села, каталонски доброволци ( somatén) и швейцарски и валонски наемници от барселонския гарнизон (2000 мъже), да се мобилизират за действие. Испанците са водени от генерал Антонио де Виляфранка, който ги разполага по прохода Брук.
Последвалата схватка е успех за испанците,[3] и французите на Шварц се оттеглят към Барселона със загуби от 360 убити, 800 ранени, 60 пленени и едно заловено от неприятеля оръдие. Испанските партизани залавят и императорски орел.[4]
Вторият френски опит е на 14 юни, когато те са водени от дивизионния генерал Жозеф Шабрен. Неговите войници обаче успяват само да подпалят няколко сгради в Ел Брук, след което са победени и отблъснати от испанските сили. На 15 юни, испанците нападат французите по време на оттеглянето им към Барселона, като убиват и раняват повече от 500 души.[5]