Битка при Гюргево
| Битка при Гюргево | |||
| дългата война | |||
 Сигизмунд Батори побеждавайки османците в Гюргево, октомври 1595 г. Синан паша бяга по моста. Pannoniae historiae hronologica, 1596. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 27 октомври – 30 октомври 1595 г. | ||
| Място | Гюргево | ||
| Резултат | решителна стратегическа победа за Михай Храбри | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Битка при Гюргево в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Битката при Гюргево (на румънски: Bătălia de la Giurgiu) е една от най-решителните победи в историята на Влахия, благодарение на която Михай Храбри успява да запази de facto независимостта на Влашко, да развие стратегическото си настъпление на юг в българските земи /през следващите години до първото търновско въстание/ и да обедини за пръв път трите дунавски княжества под една власт.
Михай Храбри възползвайки се от стратегическото си приемущество след битката при Кълугерени, с помощта на трансилванския владетел Сигизмунд Батори, успява да изгони османците от Търговище (на 6 октомври) и от Букурещ (на 12 октомври), след което развива успехите с решителна битка с която прогонва окончателно натрапниците преди зимата. Османците са изненадани в Гюргево, взети са 8000 пленници акънджии, които постфактум са освободени. С тосканската артилерия е бомбардирана крепостта на Дунава и завладяна.
Решителна победа за Михай Храбри, която води до стратегическа загуба на Влашко за османците в хода на дългата война, в резултат от която областта продължава да се управлява от видни представители на фамилиите Кантакузино и Крайовеску през XVII век. Османците никога повече не кроят планове за превръщане на Влашко в османски еялет.
Битката на практика слага началото на края на акънджийския корпус на империята, който в началото на дългата война наброява 50 000 акънджии, докато техния брой след края на войната /към 1630 г./ възлиза на около 2000. [1] Победата позволява на Михай Храбри да пренесе през следващите няколко години войната на юг от Дунава. По време на походите му в днешна Северна България са преселени във Влашко поне 15 – 16 хил. българи. Първото търновско въстание е логистирано от Влашко, а след края му в Константинопол е екзекутиран Андроник Кантакузино – водача на радикалната прохристиянска румелийска партия в османската столица. Във Влашко след битката се формират първите сейменски отряди, а плячката за Михай Храбри и Сигизмунд Батори от гюргевската крепост е 2 млн. жълтици. [2]