Битка при Вьорт
Битка при Вьорт Част от Френско-пруската война | |||
Френско-пруска война | |||
Карта на битката | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 6 август 1870 г. | ||
Място | Фрьошвилер, Франция | ||
Резултат | Германска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка при Вьорт в Общомедия |
Битката при Вьорт (на немски: Schlacht bei Wörth) е битка през Френско-пруската война, състояла се на 6 август 1870 г. в близост до днешните Вьорт и Ба Рен.
Фон на битката
[редактиране | редактиране на кода]Генералът на френската рейнска армия маршал Мак Махон свиква I армейски корпус, една дивизия на VII. армейски корпус и една кавалерийска дивизия и се установява на 5 август 1870 г. на западния издигнат край на долината на потока Зауер.
След победата на 4 август в битката при Висамбур кронпринц Фредерик III, генерал на германската 3-та армия, заповядва настъпление в югозападна посока и премества главната си квартира в Soultz-sous-Forêts. За следващия ден той нарежда само разгръщане на позициите и промяна на фронта на армията му.
Начало на сраженията
[редактиране | редактиране на кода]Още на 6 август при зазоряване се развиват малки сблъсъци между предните позиции на двете армии. В седем часа Вьорт е завладян от пруски войски. Пруският XI корпус също влиза в сраженията. В 11 часа той започва да заобикаля френските позиции, което кара 1. френска дивизия да промени местоположението си. Дълго време опитите на прусите да направят нещо съществено остават напразни. В 13:00 часа кронпринц Фредерик III лично поема ръководството на войската на бойното поле.
В 13:30 пруският V. корпус щурмува западния край на долината на Зауер между Вьорт и Фрьошвилер, а през това време вютембергската кавалерия се появява по левия фланг подкрепя пруския XI. армейски корпус към атака в ниската част на гората.
Атака на френските рицари
[редактиране | редактиране на кода]За да предотвратят поражение при създаващата се обсада, французите отвръщат с контраатака по левия фланг чрез кавалерията си. Тук Мак Махон е поверил кавалерийската дивизия на генерал Хавиер Духезме. Дивизията се състои от тежко въоръжени конници под командването на Александре Михел и два полка. Преди войната Михел е комендант на кралското кавалерийско училище. Неговата бригада е подкрепена от полк на уланите и в 13:00 получава заповед да настъпи срещу XI корпус на Бозе. Михел се оплаква от труднопроходимата почва и от многото дървета в областта, които отнемат от скоростта на атаката. Въпреки трудностите той влиза в битка със своите 1200 рицари срещу пехотата на вражеската 22-ра дивизия. Саксите отговарят с така наречената „бърза стрелба“, при която след първия залп всеки войник продължава самостоятелно със скоростта, с която може. Тази нова тактика за отбрана от кавалерията е използвана само от прусаците и техните съюзниците. При атаката си френските рицари нахлуват по фланговете на пруската стрелкова линия, установила се в ниската част на планината между Елзасхаузен и Ебербах. Окончателно атаката приключва близо до Морсброн. Нито един рицар не успява да стигне до линиите на пехотата. При атаката французите губят между 800 и 1200 души и почти всичките си коне.[1] Преди войната френските рицари били снабдени с нови шлемове и гръдна броня, което до една степен им помогнало, но без подобна защита уланите нямали никакъв шанс в битката. Неранените рицари, останали без коне, били принудени да напуснат бойното поле пеш и докато били в обхвата на вражеските стрелци някои пруски офицери заповядали атака срещу тях. Атаката само за кратко спира настъплението на XI корпус. В 14:30 ч. прусаците продължават да напредват към Фрьошвилер.
Край на битката и бягство
[редактиране | редактиране на кода]В 15:15 часа прусаците настъпват от юг и изток към Фрьошвилер и го щурмуват. Стига се до тежки сблъсъци между двете армии, които приключват едва след като идващите от юг прусаци се обединяват в центъра с пристигащите от север баварци и така изтласкват французите.
Резултат и загуби
[редактиране | редактиране на кода]Германците загубват в битката при Вьорт 10 642 души. Загубите за французите са 8000 мъртви и ранени, както и 9000 неранени пленници и 6000 откъснати от частите си войници. Германците завоюват също 30 оръдия и 5 митральози, което отговаря на въоръжението на цяла една дивизия. След няколко дена Мак Махон докладва в Париж, че армията му е загубила всичките си палатки, провизии, хранителни продукти и муниции.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brigadegeneral Michel überlebt den Angriff und kommandierte später in der Loirearmee eine Kavalleriedivision. Gemäß dem Französischen Wikipedia erreichten nur 17 Soldaten kampffähig wieder die eigenen Reihen.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Theodor Fontane: Der Krieg gegen Frankreich 1870 – 1871, Gesamtausgabe in 3 Bänden, Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, Reprint 1873/1876/2004, ISBN 3-937135-25-1 (Band 1); ISBN 3-937135-26-X (Band 2) und ISBN 3-937135-27-8 (Band 3)
- Geoffrey Wawro: The Franco-Prussian War, The German Conquest of France in 1870 – 1871, Cambridge University Press 2003, 9 Auflage 2008, ISBN 978-0-521-58436-4
- Karl Klein: Fröschweiler Chronik, Kriegs-und Friedensbilder aus dem Jahr 1870 von Karl Klein, ehem Pfarrer zu Fröschweiler im Elsass, 27.Aufl., C.H.Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München 1911
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Музей на Вьорт Архив на оригинала от 2012-12-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Картини и описание на битката Архив на оригинала от 2009-07-26 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schlacht bei Wörth в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |