Направо към съдържанието

Битка при Вьорт

Битка при Вьорт
Част от Френско-пруската война
Френско-пруска война
Карта на битката
Информация
Период6 август 1870 г.
МястоФрьошвилер, Франция
РезултатГерманска победа
Страни в конфликта
Прусия
Баден
Бавария
Вютемберг
Франция
Командири и лидери
Фридрих ВилхелмПатрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента
Сили
75 000 пехота
6000 кавалерия
300 оръдия
32 000 пехота
4850 кавалерия
101 оръдия
Жертви и загуби
9270 мъртви или ранени
1370 изчезнали
~8000 мъртви или ранени
~12 000 изчезнали или пленени
Карта
Битка при Вьорт в Общомедия

Битката при Вьорт (на немски: Schlacht bei Wörth) е битка през Френско-пруската война, състояла се на 6 август 1870 г. в близост до днешните Вьорт и Ба Рен.

Генералът на френската рейнска армия маршал Мак Махон свиква I армейски корпус, една дивизия на VII. армейски корпус и една кавалерийска дивизия и се установява на 5 август 1870 г. на западния издигнат край на долината на потока Зауер.

След победата на 4 август в битката при Висамбур кронпринц Фредерик III, генерал на германската 3-та армия, заповядва настъпление в югозападна посока и премества главната си квартира в Soultz-sous-Forêts. За следващия ден той нарежда само разгръщане на позициите и промяна на фронта на армията му.

Начало на сраженията

[редактиране | редактиране на кода]

Още на 6 август при зазоряване се развиват малки сблъсъци между предните позиции на двете армии. В седем часа Вьорт е завладян от пруски войски. Пруският XI корпус също влиза в сраженията. В 11 часа той започва да заобикаля френските позиции, което кара 1. френска дивизия да промени местоположението си. Дълго време опитите на прусите да направят нещо съществено остават напразни. В 13:00 часа кронпринц Фредерик III лично поема ръководството на войската на бойното поле.

В 13:30 пруският V. корпус щурмува западния край на долината на Зауер между Вьорт и Фрьошвилер, а през това време вютембергската кавалерия се появява по левия фланг подкрепя пруския XI. армейски корпус към атака в ниската част на гората.

Атака на френските рицари

[редактиране | редактиране на кода]

За да предотвратят поражение при създаващата се обсада, французите отвръщат с контраатака по левия фланг чрез кавалерията си. Тук Мак Махон е поверил кавалерийската дивизия на генерал Хавиер Духезме. Дивизията се състои от тежко въоръжени конници под командването на Александре Михел и два полка. Преди войната Михел е комендант на кралското кавалерийско училище. Неговата бригада е подкрепена от полк на уланите и в 13:00 получава заповед да настъпи срещу XI корпус на Бозе. Михел се оплаква от труднопроходимата почва и от многото дървета в областта, които отнемат от скоростта на атаката. Въпреки трудностите той влиза в битка със своите 1200 рицари срещу пехотата на вражеската 22-ра дивизия. Саксите отговарят с така наречената „бърза стрелба“, при която след първия залп всеки войник продължава самостоятелно със скоростта, с която може. Тази нова тактика за отбрана от кавалерията е използвана само от прусаците и техните съюзниците. При атаката си френските рицари нахлуват по фланговете на пруската стрелкова линия, установила се в ниската част на планината между Елзасхаузен и Ебербах. Окончателно атаката приключва близо до Морсброн. Нито един рицар не успява да стигне до линиите на пехотата. При атаката французите губят между 800 и 1200 души и почти всичките си коне.[1] Преди войната френските рицари били снабдени с нови шлемове и гръдна броня, което до една степен им помогнало, но без подобна защита уланите нямали никакъв шанс в битката. Неранените рицари, останали без коне, били принудени да напуснат бойното поле пеш и докато били в обхвата на вражеските стрелци някои пруски офицери заповядали атака срещу тях. Атаката само за кратко спира настъплението на XI корпус. В 14:30 ч. прусаците продължават да напредват към Фрьошвилер.

Край на битката и бягство

[редактиране | редактиране на кода]

В 15:15 часа прусаците настъпват от юг и изток към Фрьошвилер и го щурмуват. Стига се до тежки сблъсъци между двете армии, които приключват едва след като идващите от юг прусаци се обединяват в центъра с пристигащите от север баварци и така изтласкват французите.

Германците загубват в битката при Вьорт 10 642 души. Загубите за французите са 8000 мъртви и ранени, както и 9000 неранени пленници и 6000 откъснати от частите си войници. Германците завоюват също 30 оръдия и 5 митральози, което отговаря на въоръжението на цяла една дивизия. След няколко дена Мак Махон докладва в Париж, че армията му е загубила всичките си палатки, провизии, хранителни продукти и муниции.

  1. Brigadegeneral Michel überlebt den Angriff und kommandierte später in der Loirearmee eine Kavalleriedivision. Gemäß dem Französischen Wikipedia erreichten nur 17 Soldaten kampffähig wieder die eigenen Reihen.
  • Theodor Fontane: Der Krieg gegen Frankreich 1870 – 1871, Gesamtausgabe in 3 Bänden, Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, Reprint 1873/1876/2004, ISBN 3-937135-25-1 (Band 1); ISBN 3-937135-26-X (Band 2) und ISBN 3-937135-27-8 (Band 3)
  • Geoffrey Wawro: The Franco-Prussian War, The German Conquest of France in 1870 – 1871, Cambridge University Press 2003, 9 Auflage 2008, ISBN 978-0-521-58436-4
  • Karl Klein: Fröschweiler Chronik, Kriegs-und Friedensbilder aus dem Jahr 1870 von Karl Klein, ehem Pfarrer zu Fröschweiler im Elsass, 27.Aufl., C.H.Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München 1911
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schlacht bei Wörth в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​