Битката при Бордо (на френски: Bataille de Bordeaux) или битка при река Гарона е битка от ислямската инвазия в Галия, случила се през 732 г. Противници били Омеядите под ръководството на Абд ал-Рахман, губернатор на Ал-Андалус, и франкската армия, командвана от херцог Одо Аквитански.
В началото на службата си като губернатор на Ал-Андалус, на Абдул Рахман се противопоставил местен берберски лидер на име Мунуза (още наричан Утман ибн Найса, Отман ибн Аби Неса Мануза, Отман бен Абу Неса), чието укрепление бил град Серитания (Сердан) в Пиренеите. Маунуза, чувайки зьа бунтовете на берберите в Северна Африка, направил съюз с Одо Авитански. Според някои източници Одо предложил дъщеря си Лампад за съпруга на Мунуза, за да се създаде брачен съюз.[1][2] След смъртта на Мунуза Абдул Рахман предприел експедиция, която пресякла Пиренеите през Навара и бързо преминала Аквитания, за да стигне Бордо. Градът бил превзет чрез щурм, а командира на гарнизона бил убит в битката. Тъй като франките дали изключително много жертви, Исидор Пласенсис казал:
„
Само Бог знае колко са били убитите там. (Solus Deus numerum morientium vel pereuntium recognoscat.)
“
След победата при Бордо арабската армия тръгнала на североизток, като изтласкала армията на Одо през реките Гарона и Дордона. След победата арабите ограбили богати манастири в региона, преди да продължат пътя си на север. Арабите били разбити от армията на Карл Мартел в битката при Поатие на 10 октомври732 г.
Blankinship, Khalid Yahya (1994). The End of the Jihad State: The Reign of Hisham Ibn 'Abd Al-Malik and the Collapse of the Umayyads. SUNY Press. ISBN 0-7914-1827-8
Coppée, Henry (2002) [1881]. History of the Conquest of Spain by the Arab Moors. Gorgias Press LLC. ISBN 1-931956-93-6
Ellis, Edward Sylvester (1913). The Story of the Greatest Nations: A Comprehensive History, Extending from the Earliest Times to the Present, Founded on the Most Modern Authorities Including A Complete Chronology of the World and a Pronouncing Vocabulary Of Each Nation. New York, NY: F.R. Niglutsch.