Битка при Цушима
| Битка при Цушима | |||
| Руско-японска война (1904 – 1905) | |||
 Того Хейхачиро на мостика на японския флагмански броненосец „Микаса“ | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 27 – 28 май 1905 г. (14 – 15 май стар стил) | ||
| Място | Остров Цушима, пролива Цушима () | ||
| Резултат | Решителна победа за японските военноморски сили | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Цушима в Общомедия | |||
Битката при Цушима е морска битка, започнала на 27 май 1905 година в района на остров Цушима (в пролива Цушима) в Японско море, в която руският имперски военен флот търпи тежко поражение от японците в хода на Руско-японската война.
Битката при Цушима се смята за повратен момент във воденето на морски сражения,[2] след като линейната формация на руския боен флот претърпява пълно поражение от японските бойни кораби с превъзхождаща маневреност и въоръжение с по-голяма далекобойност. Анализите на тази битка водят морските стратези до изоставяне на старата стратегия на обстрелващи се линейни кораби за сметка на доктрината за решителното сражение (Kantai kessen) – непосредствена схватка между бойните съдове, изпитание за тяхната маневреност, далекобойност и скорострелност.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Руско-японска война от 1904 – 1905 г.
[редактиране | редактиране на кода]
Руско-японската война (10 февруари 1904 – 5 септември 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Тя избухва след дипломатически скандал между императорските правителства с колониални амбиции в Далечния Изток. След като цар Николай II получава Порт Артур като пристанище и търговска зона, а негови емисари спечелват концесии за дърводобив в Корея и се учредява Руско-корейската банка, японските протести стават отчаяни и намират израз в подписания Договор за военна взаимопомощ с Британската империя. Напрежението ескалира, тъй като русите имат подобен договор с Франция още от времето на Александър II – дядото на Николай II. Кайзер Вилхелм, братовчед на слабохарактерния[3] руски цар, допълнително „налива масло в огъня“ при тяхна среща с поздрава[4]:
| „ | Императорът на Западния океан поздравява Императора на Източния океан. | “ |
Възприет съвсем буквално, този призив действа като зелена улица за царската администрация за експанзията на изток. Последва военна кампания, при която отдалечените от ресурсите си и немотивирани руски войски бързо преминават в отбрана и дори отстъпление. Това засяга и далекоизточния боен флот, който е разпръснат и блокиран в пристанището на обсадения по суша Порт Артур. Това разочарование не сломява петербургските стратези начело с руския цар и те решават да продължат войната. Единствената възможност за възстановяване на баланса на силите и вземане на инициативата в бойните действия се смята предимството по море. Ситуацията изисква крайни мерки и царските генерали решават да изпратят своя Балтийски флот на другия край на страната.
Втора тихоокеанска ескадра
[редактиране | редактиране на кода]Руската 2-ра тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал Зиновий Рождественски напуска пристанището на Ревел в Балтийско море през есента на 1904 година. Задачата ѝ е да свали блокадата над Порт Артур – задача по силите само на 1 руски офицер[5] като ползващия се с височайшо благоволение Рождественский. Истината обаче е съвсем друга. Корабите на Балтийския флот са или твърде стари, или недобре оборудвани, а личният състав е събран набързо, като на война. Смята се, че в екипажите са попаднали много криминално проявени и политически разследвани лица.[6] Инструкциите са наваксването на недостатъчната плавателна и бойна подготовка с упражнения по стрелба да се осъществи по дългия път до Далечния изток.
Ескадрата преминава хиляди мили в Атлантика, заобикаля нос Добра Надежда и достига остров Мадагаскар далеч не без произшествия. Още в Догер банк, Северно море, страхът[7] вижда в светлините на английска рибарска флотилия мним японски враг, по който се открива безпорядъчен и неточен огън[8]. Потопени са лодки, загиват двама рибари, а цяла Англия, съюзник на Япония, е възмутена. Британски кораби са изпратени за „унизителен“ ескорт на руската ескадра до Виго, Северна Испания. „Битката“ става недалеч от пристанището на град Хъл и е известна като Хълски инцидент или Инцидента от Догер банк.
През целия си маршрут руската ескадра не среща никакво съюзническо пристанище и често е зареждана с въглища в открито море от германски транспортни кораби. На Мадагаскар към флота на Рождественский се присъединява черноморска ескадра под командването на контраадмирал Добротворский, а при бреговете на Индокитай към нея се присъединява 3-та тихоокеанска ескадра под командването на контраадмирал Николай Небогатов. Въпреки инструкциите от Петербург създалите се условия напомнят триумвират, с който Рождественский не се справя достатъчно авторитетно.[9]
_NT.PNG)
Презокеански рейс на руските ескадри:
- в син цвят – път на отряда на Рождественский
- жълт – отряд на Добротворский
- червен – отряд на Небогатов
На 2 януари 1905 година по време на прехода Порт Артур е превзет от японските войски въпреки усилията на командващия гарнизона адмирал Степан Макаров.[10] Загубила целта на своята експедиция, ескадрата се отправя към Владивосток. Рождественский взема решение да избягва морско сражение, за което започва да става все по-ясно, че руските екипажи не са достатъчно подготвени. Адмиралът насочва обединената ескадра в килватерна колона към тесния пролив Цушима, търсейки най-прекия път на север.
Сражение
[редактиране | редактиране на кода]През нощта на 26 срещу 27 май 1905 г. движещата се в 3 колони ескадра навлиза в Цушимския пролив. По всички правила на мореходното дело я предхожда разузнавателен авангард от бързи миноносци и леки крайцери, а основната сила напредва с по-бавна скорост (5 възела), съблюдавайки светомаскировка.
Руски сили
[редактиране | редактиране на кода]
Загубили целта на своята експедиция, руските екипажи имат мотивация единствено за пътуване до най-близкото приятелско пристанище – Владивосток.
В дебюта на сражението Рождественский разполага с линейна ескадра бойни съдове с броневи пояс по ватерлинията, състояща се от 12 броненосни кораба (разделени на 3 броненосни отряда по 4 съда) и поддържащи крайцери и миноносци. Основните бойни единици са броненосците „Ослябя“, „Сисой Великий“ и „Бородино“, както и броненосните крайцери „Адмирал Нахимов“, „Дмитрий Донской“ и „Владимир Мономах“. По въоръжение те превъзхождат японските сили, но мореходните качества на остарелите съдове на руската ескадра и ниската мотивация на екипажите отстъпват пред повишената скорострелност и далекобойност на японските артилеристи.
Японски сили
[редактиране | редактиране на кода]Адмирал Того води армада от повече от 60 единици с една-единствена цел – да неутрализира бойната ескадра на Русия, достигнала така близо до японските брегове.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Доклад на адмирал Того за сражението
- ↑ Нойкирхен, Хайнц, „Морската мощ“, 1985 г.
- ↑ Троая, Анри, „Николай II“
- ↑ Изпратен чрез корабна флагова сигнализация при среща на двете императорски яхти.
- ↑ Новиков, Алексей, „Цушима“
- ↑ Според Новиков, матрос на кораб от състава, неуспешната кампания стимулира революционния устрем на много от екипажите.
- ↑ Новиков, Алексей, „Цушима“
- ↑ „Инцидентът от Догер банк“, Кокцинский И. М. Морские бои и сражения русско-японской войны или Причина поражения: кризис управления
- ↑ Историята не може и не бива да отрича заслугите и мореплавателските качества на адмирал Рождественский, превел многобройна бронирана ескадра през 18 000 мили през 3 океана.
- ↑ Самият той загива по време на сраженията.