Битката при Сталинград (музей резерват)
| Битката при Сталинград (музей резерват) | |
 | |
| Основан | 3 януари 1937 г. |
|---|---|
| Сайт | stalingrad-battle.ru |
 Местоположение | |
| Битката при Сталинград (музей резерват) в Общомедия | |
Музейят резерват „Битката при Сталинград“ (на руски: Музей-заповедник «Сталинградская битва») е музеен комплекс във Волгоград.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Музеят резерват „Битката при Сталинград“ проследява своята история до Музея на отбраната на Царицин, преименуван на другаря Сталин, открит на 3 януари 1937 г. През януари 1943 г. той е реорганизиран в Царицино-Сталинградски музей на отбраната на името на другаря Сталин, а през 1962 г., във връзка с преодоляването на последиците от култа към личността на Сталин и преименуването на Сталинград във Волгоград, във Волгоградски държавен музей на отбраната. На 31 май 1982 г. той е преобразуван във Волгоградски държавен панорамен музей „Битката за Сталинград“[1] и се помещава в нова сграда, проектирана от института „Волгоградгражданпроект“. Автор на проекта е Вадим Масляев, главен архитект на Волгоград.[2] Мемориално-архитектурният комплекс на Музея панорама на Сталинградската битка се състои от две нива: на първото ниво се помещава музеят на битката при Сталинград, а административната част на музея резерват е изцяло заета от кръговата панорама „Разгром на немско-фашистките войски при Сталинград“. В близост се намират руините на мелницата на името на К. Грудинин, останал като спомен за жестокостта на битките. На открито има постоянна изложба на образци на военна техника, паметник на моряците от Волжската военна флотилия, на територията на комплекса има паметник на цивилните жители на Сталинград и паметник на командира Георгий Жуков.
Откриването на панорамата се състои на 8 юли 1982 г., а Музеят на битката при Сталинград е открит три години по-късно, на 6 май 1985 г., в навечерието на 40-ата годишнина от Победата над Третия райх.
С Указ на градската администрация на Волгоград № 199 – 5 от 1 юли 1993 г. „За откриването на Волгоградския мемориален и исторически музей“ в старата сграда на музея на улицата „Гогол“ е открита изложба, посветена на събитията от Гражданската война в района на Царицин.
С указ на ръководителя на администрацията на Волгоградска област от 19 ноември 2001 г. „Историческият и мемориален комплекс „Героите на Сталинградската битка“ на Мамаев курган получава нов статут, ставайки държавна културна институция.[3]
През август 2007 г., чрез комбиниране на панорамния музей „Битката при Сталинград“ и историко-мемориалния комплекс „Героите на битката при Сталинград“ на Мамаев курган, се формира държавният историко-мемориален музей резерват „Битката при Сталинград“.[4]
Мемориален исторически музей – отдел на музей резерват Битката при Сталинград[редактиране | редактиране на кода]
През януари 2008 г. със заповед на правителството на Руската федерация музей резерват „Сталинградската битка“ е включен в списъка на федералните културни институции и е поставен под юрисдикцията на Роскултура.[5] През декември 2011 г. с указ на президента на Руската федерация музеят е класифициран като особено ценен обект на културното наследство на народите на Руската федерация (паметник на културата с федерално значение).[5]
На 30 юни 2011 г. в пресцентъра на Победата се провежда пресконференция на тема „Музеифициране на историческата зона на ЦУМ“ (превръщане в музей). През декември 2010 г. териториалната администрация на Федералната агенция за управление на собствеността за Волгоградска област иска от ръководството на музея резерват „Битката при Сталинград“ да обмисли възможността за прехвърляне на сутерена на ЦУМ с обща площ от 1198 м². за последващото му музеифициране. Ръководството на музея резерват, след като получава принципното съгласие от Министерството на културата на Руската федерация да предостави тези зони на правото на оперативно управление на музея, дава положителен отговор на искането на Федералната агенция за управление на собствеността. Процесът на прехвърляне на тези площи към музея резерват е усложнен от нежеланието на предприемачите, които ги заемат, да изпълнят съдебните решения, взети срещу тях.[6] През май 2012 г. Музеят на паметта е включен в музея резерват „Сталинградската битка“.[7]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Федералната държавна бюджетна институция на културата „Държавен историко-мемориален музей резерват „Сталинградската битка“ (като юридическо лице) включва редица обекти:
- Панорамен музей „Битката при Сталинград“
- Мемориален комплекс „Героите на Сталинградската битка“ на Мамаев курган
- Мемориален исторически музей (Музей на отбраната на Царицин)
- Паметник на В. И. Ленин на входа на Волго-Донския корабен канал
- Музей „Памет“ в сутерена на ЦУМ
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
Частта от експозицията на музея панорама „Сталинградската битка“, посветена на народното опълчение в Панорамния музей на Сталинградската битка е основният обект на резервата и включва 8 тематични изложбени зали, триумфална и панорамна зала. Сред най-известните експонати, представени в основната изложба, са мечът на Сталинград, снайперската пушка на Василий Зайцев, четири тематични диорами, посветени на събитията от Сталинградската битка и панорамата „Разгромът на нацистките войски при Сталинград“.
.jpg)
На територията на панорамния музей има изложба на съветска военна техника от периода на Втората световна война, включително танкове и самоходни артилерийски установки: ИС-2, ИС-3, ИСУ-152 „Зверобой“,[8] Т-60 (в движение), унищоженият танк Т-паметник 34 76. Наблизо има танк Т-72, участник в локални конфликти, със следи от попадение от гранатомет. От северната страна на комплекса има паметник на военните железничари „Военен ешелон“. Източно от кръстовището на улиците на името на. Маршал Василий Чуйков и 13-та гвардейска е монтиран макет на самолет Су-2. Югоизточно от комплекса, близо до бреговете на Волга, има друг музеен обект – бронираният катер BK-13. В края на декември 2012 г. на територията на Мамаев курган е преместена изложба на следвоенна техника на СССР, както и два работещи танка Т 34 85, които участват в паради и военно-исторически реконструкции.
Музеят на паметта е разположен в сутерена на централния универсален магазин; експозицията на музея разкрива събитията от януари 1943 г. През април 2018 г. със средства от Президентския фонд за безвъзмездни средства музеят реализира мултимедиен проект „Парола на победата – Сталинград“, включващ показване на тематична видео инсталация в една от изложбените зали.[9]
Изложбата на Мемориалния исторически музей разкрива събитията от Гражданската война в Южна Русия през 1917 – 1920 г.
Руините на мелницата на името на Грудинин[редактиране | редактиране на кода]
Мелницата на името на Грудинин (Герхард) представлява типична предреволюционна пететажна сграда на мелница, превърнала се в символ на жестокостта на уличните боеве в Сталинградската битка. Покривът на сградата е разрушен от пряко попадение от авиационни бомби, като се виждат следи от множество челни попадения от артилерийски снаряди. Буквално всеки квадратен метър от външните стени на сградата е надупчен с куршуми и шрапнели. Близката тръба също е силно повредена.
Построена през 1900 г. и реставрирана след пожар през 1908 г., тази сграда е една от най-модерните за времето си. При възстановяването на мелницата е използван нов строителен материал – стоманобетон. На територията на мелничния комплекс има мелница за брашно, цех за опушване на риба, маслобойна, хлебопекарна, собствен електрогенератор. Във фирмата работят около 200 работници. Мелничният комплекс е принадлежал на търговска къща „Герхард и племенници А.Д.“ На фронтоните и източната фасада на сградата е изписано с тухла името на собствениците, а на фронтоните над името Герхард също са изписани датите „1900 г.“.
В предвоенните съветски времена производството е национализирано и предприятието става известно като Госмелница № 4 (Държавна мелница № 4). През 1929 г. е кръстена на Константин Грудинин, болшевик, който е работил в мелницата като стругар: той оглавява партийната клетка, която се бори с враговете на съветска власт; На 26 май 1922 г. Грудинин е разстрелян.
Мелницата работи до 14 септември 1942 г., когато сградата е ударена от фугасни бомби, предизвикващи пожар и спиране на мелничните дейности. По време на боевете в града по време на Сталинградската битка сградата се превъръща в укрепен отбранителен пункт за 42-ри гвардейски стрелкови полк под командването на гвардейски полковник Елин, който е част от 13-та гвардейска стрелкова дивизия под командването на генерал-майор Александър Родимцев.
Изграждане на храм[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 2010 г. става известно, че Волгоградската епархия планира да построи храм до панорамния музей. Комитетът по култура на администрацията на Волгоград съобщава, че на мястото на бившата цветна леха, на входа на алеята, която се намира до музея панорама „Сталинградската битка“, е монтиран мемориален кръст с надпис: „В лятото на 2010 г., на 14 октомври от Рождество Христово, този кръст е инсталиран в чест на построяването на църквата „Покров на Пресвета Богородица“ с благословението на Волгоградския и Камишински митрополит Герман.[10] Ръководителят на Волгоград Роман Гребенников подкрепя проекта: „Бъдещият храм и панорамният музей се съчетават перфектно. Храмът е място за молитва, музеят е място за памет и между тези понятия няма противоречия“.[11] Но въпреки това инициативата за изграждане на храма предизвиква възмущение сред местните жители, тъй като изграждането на храма в непосредствена близост до домовете им, наред с други неща, включва изсичане на 700 m² зелени площи. Недоволството е и поради факта, че строежът на храма трябва да бъде в непосредствена близост до музея, което би нарушило архитектурния замисъл на създателите на панорамния музей. Инициативна група от граждани изпрати писмени обръщения до различни инстанции[12] и също се обръща директно към президента на Русия с молба да изглади ситуацията.[13] В резултат на производството решението за запазване на място за строителството на храма е отменено от Волгоградския комитет по градоустройство и архитектура.[14] На мястото на предложеното строителство е монтирана детска площадка.[15]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Из истории музея-заповедника // stalingrad-battle.ru. Архивиран от оригинала на 25 март 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Масляев, Вадим Ефимович. Москва, Большой Энциклопедический словарь, 2000.
- ↑ Постановление Главы Администрации Волгоградской обл. от 19.11.2001 № 1000 «О создании государственного учреждения культуры «Историко-мемориальный комплекс Героям Сталинградской битвы на Мамаевом кургане» // rusouth.info. Архивиран от оригинала на 7 август 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ О государственном учреждении культуры «Государственный историко-меммориальный музей-заповедник „Сталинградская битва“», Постановление Главы Администрации Волгоградской области от 09 августа 2007 года № 1432 // auth.kodeks.ru. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ а б «О включении государственного учреждения культуры «Государственный историко-мемориальный музей-заповедник „Сталинградская битва“» в перечень федеральных государственных учреждений и отнесении его к ведению Роскультуры». Распоряжение Правительства РФ от 31 января 2008 года № 84-р // auth.kodeks.ru. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Пресс-конференция «Музеефикация исторической зоны центрального универмага» // stalingrad-battle.ru. Архивиран от оригинала на 31 май 2012. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Бурменко, Ксения. Подвал волгоградского ЦУМа, где пленили Паулюса, передан музею // rg.ru, 9 май 2012. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ „Destroyer of Beasts“ – the ISU-152 // warhistoryonline.com. Посетен на 13 юни 2024.
- ↑ Рындина, Виктория. Музей «Память» поместил волгоградцев в современную капсулу времени // v1.ru, 28 април 2018. Архивиран от оригинала на 7 август 2018. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Рядом с музеем-панорамой построят храм // news.vdv-s.ru. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Храм – на святом месте // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2021-09-24. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Сайт инициативной группы волгоградцев // stroyke.net. Архивиран от оригинала на 13 ноември 2010. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Стацкий, Григорий. Противники строительства храма дошли до президента // v1.ru, 3 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Строителям храма отказали // Архивиран от оригинала на 26 август 2011. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Городок с видом на Волгу // news.vdv-s.ru. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. Посетен на 15 юни 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сталинградская битва (музей-заповедник)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |